Том Клэнси - По заповед на президента

— Как може един верен на Бога човек да върши такива неща?

— Приятелю мой — той всъщност не му беше приятел, но така се говореше в такива случаи, — колко мъже са започвали да правят нещо доблестно и после са затъвали в корупция? И тогава какво бранят? Това е урок, който не бива да забравяме. Властта е смъртоносно нещо, най-смъртоносното от всички, които държим в земните си ръце. Вие трябва да решите за себе си. Какъв вид водач желаете да бъдете и каква искате да възприемат страната ви другите водачи? — Головко се отпусна в стола си и отпи от чая си. Каква грешка бе допускала страната му да не разбира религията — и ето какъв беше сега резултатът. Този мъж бе прегърнал религията си като опора срещу предишния режим, намирайки в нея утеха и ценности, които в политическата реалност на младежките му години бяха липсвали. Сега, след като благочестието му, известно на всички негови сънародници, го издигаше към политическата власт, дали щеше да остане онова, което беше, или щеше да се превърне в нещо друго? Председателят на РВС беше длъжен да разпознае опасността в момента и наблюдаваше как събеседникът му претърсва душата си — нещо, за което марксистката доктрина от младежките му години му бе казала, че не съществува.

— Нашата религия, нашата вяра, са от Бога, а не от убийства — каза духовникът. — Пророкът ни проповядва Свещена война, така е, но не учи да ставаме врагове на самите себе си. Ако Махмуд Хаджи не опровергае тези обвинения, аз не ще го защитавам, въпреки всичките му обещания за пари. Бих искал да се срещна с този Райън, когато му дойде времето.

В 13:00 местно време картината вече започваше да се оформя. Съотношението продължаваше да е много неблагоприятно, с пет концентрирани дивизиона, изправени срещу многобройните противникови сили. Но с това все имаше начин да се оправи, помисли Дигс.

Малобройните саудитски сили северно от ВГКХ се бяха държали цели три часа, но сега вече бяха заплашени от обкръжение и трябваше да отстъпват въпреки желанията на саудитския генерален щаб. Дигс не знаеше дори името на хлапето, което ги бе командвало, но се надяваше да се запознаят по-късно. След две години подходящо обучение наистина можеше да излезе нещо от него.

По негово «предложение» Военният град на крал Халид беше евакуиран. Единственото нещо, от което го заболя, беше, че изключваха разузнавателните ресурси, особено екипите на «хищниците». Трябваше да се изтеглят до линията на «Уулфпак» на север от Ал Артавия.

Във всеки план има недостатъци. По всяка вероятност недоглеждания имаше и в плана, който бе съставил за операция «Бъфорд». Но той не успя да ги види, макар цели два часа да го оглежда най-внимателно.

— Съгласни ли сме, господа? — запита накрая Дигс. Всички присъстващи саудитски офицери бяха по-старши от него, но бяха принудени да се съгласят с логиката на предложението му. Не продумаха и дума повече, че оставяли военния град в ръцете на врага. Винаги можеха да го изградят наново.

Операция «Бъфорд» започна на залез-слънце.

Гледката върху картата беше просто ужасяваща. И на най-неграмотния във военно отношение човек веднага всичко му ставаше ясно при това изобилие от дълги червени стрелки и къси сини. Картите от сутрешните предавания по телевизията не се различаваха особено от тези в Залата за извънредни ситуации, а коментарите — особено тези на «специалистите» — обясняваха колко лошо било това, че обединените американски и саудитски сили били превъзхождани многократно в жива сила и техника, и колко лошо били разположени, обърнати с гръб към морето. Но това сега беше директно предаване от спътника.

— Научаваме за яростни въздушни битки на северозапад — казваше пред камерата Донър «някъде в Саудитска Арабия». — Но бойците от полка «Блек Хорс» още не са влизали в сражение. Не мога да кажа къде съм точно в момента — всъщност цялата работа е, че не знам. Дивизионите са спрели да заредят с гориво, истински Ниагарски водопад от гориво, както ме уверяват бойците. Но тяхното настроение си остава същото. Това са разгневени мъже — и жени от щаба на полка — добави той. — Не знам какво ще открием отвъд западния хоризонт. Мога само да кажа, че тези войници са обтегнати като струна до скъсване въпреки всички лоши новини, които идват от саудитското върховно командване. Врагът е някъде там, напредва на юг с голяма скорост и скоро след залез-слънце очакваме да се разрази сражение. Аз съм Том Донър от бойното поле, първи батальон на «Блек Хорс» — завърши репортажът.