Том Клэнси - По заповед на президента

— Сградата е достатъчно близо, Иван Сергеевич — каза спокойно Чавес. — Двеста метра, пряка видимост.

— Ами страничните поражения? — попита Джон.

— Вие, американците, сте много сантиментални хора — забеляза развеселен резидентът.

— Другарят Клерк винаги е бил мекосърдечен — потвърди Чавес.

Във военновъздушната база «Холоман» в Ню Мексико осем пилоти тъкмо изследваха кръвта си в болницата. Комплектите за тестване на вируса «Ебола» най-после започнаха да пристигат в огромни количества и първо отиваха право във военновъздушните сили. В съседната база бяха регистрирани няколко случая, в тяхната, за щастие, само два — един сержант и съпругата му. Новините за това вече кънтяха по цялата база и войниците, които и без това бяха достатъчно разгневени, се разяряваха още повече. Всички пилоти се оказаха здрави, но облекчението, което изпитаха, не беше само от това. Сега вече със сигурност знаеха, че могат да отлетят на място и да направят нещо. След това дойде редът на наземните екипажи. Те също дадоха отрицателни резултати и всички веднага се втурнаха към самолетите. Половината пилоти закопчаха коланите си в своите F-117 Найтхоук. Другите четирима се качиха на комбинирания транспортен самолет КС-10 за дългия полет до Саудитска Арабия заедно с наземните екипажи.

По собствената комуникационна мрежа на военновъздушните сили бе плъзнала новината, че 366-о авиокрило и ескадрилата F-16 от израелската база се справяли много добре, но всеки искаше да участва и войниците и женската част от базата «Холоман» щяха да предвождат втората вълна в зоната на сраженията.

— Да не му е избила чивията? — попита дипломатът. Той бе от служителите от руското разузнаване, поели ако не най-опасната, то поне най-деликатната част от разузнавателната мисия.

— Не можете да говорите по този начин за нашия водач — отвърна чиновникът от Министерството на външните работи.

— Много добре тогава, дава ли си вашият свят човек пълна сметка какво се случва, когато се използват оръжия за масово поразяване? — попита деликатно офицерът от разузнаването. Разбира се, че не си даваше, знаеха го добре и двамата. Никоя държава не бе посмяла да направи такова нещо през последните петдесет години.

— Може да е бил заблуден — предположи иранецът.

— Възможно е — съгласи се руснакът. Той обработваше този дипломат повече от година. — Светът обаче вече знае, че разполагате с тази възможност. Наистина колко мъдро от негова страна да долети на същия самолет, с който е бил пренесен вирусът! Той е направо луд за връзване. Вашата страна ще се превърне в парий…

— Не и ако успеем…

— Тъкмо напротив. Защото какво би станало, ако успеете? — попита руснакът и сам отговори: — Тогава целият свят ще се обърне срещу вас.

— Вярно ли е това? — запита висшият духовник.

— Напълно — увери го човекът от Москва. — Президентът Райън е човек на честта. Той беше наш враг през по-голямата част от живота си, и при това много опасен, но сега, след като между нашите две страни вече царува мир, той се превърна в наш приятел. Той е еднакво уважаван и от израелците, и от саудитите. Двамата с принц Али бин Шейх са много близки. Това е добре известно на всички. — Срещата между двамата ставаше в Ашхабад, столицата на Туркменистан, в опасна близост до иранската граница. — Запитайте се: «Защо президентът Райън каза онези неща за исляма?» Страната му беше нападната, детето му беше нападнато, самият той беше нападнат — но напада ли той религията ви, приятелю? Не, не го прави. Кой друг освен доблестен мъж би могъл да произнесе такива слова?

Мъжът от другата страна на масата кимна.

— Това е възможно. Какво искате от мен?

— Един прост въпрос. Вие сте човек, посветил се на Бога. Можете ли да не осъдите действията, предприети от ОИР?

— Отнемането на невинен живот е ненавистно за Аллах. Всеки го знае — отвърна с негодувание духовникът.

— Така е — кимна руснакът. — Ще рече, вие трябва да решите за себе си кое е по-важно за вас — политическата власт или вярата ви.

Това обаче не беше толкова просто за събеседника му.

— Какво ни предлагате в замяна? Аз трябва да се грижа за хората си. Вярата не може да се използва като оръжие срещу правоверните.

— Увеличена автономия, свободна търговия на стоките ви по целия свят, директни полети до чужди страни. Ние и американците ще ви помогнем да си уредите акредитиви от ислямските страни от Залива. Те не забравят такива актове на приятелство — увери той бъдещия ръководител на Туркменистан: