Том Клэнси - По заповед на президента

— Хей, педал, тук е Бронко — обади се глас на английски по канала за връзка на ОИР. — Дай нещо за допълнително. Много беше вкусно, да знаеш. Ще ви пръснем задниците на всички! — Той превключи каналите на Скай-Едно. — Рейзърбек Лед, има ли още работа, край?

— Във вашия сектор не, поддържай готовност.

— Разбрано. — Полковникът, който командваше 390-и авиополк, направи страничен завой, като гледаше към земята да зърне някъде големи масиви от танкове, и за пръв път в живота си изпита желание да бъде бомбардировач вместо прехващач. Полковник Уинтърс беше от Ню Йорк. Там имаше епидемия, а тук той воюваше срещу тези, които я бяха причинили. — Рейзърбек, Лед, всички да се подредят след мен. — После провери състоянието на горивото си. Трябваше скоро да зарежда.

След това се появиха «Страйк Ийгъл» от 391-ви полк, съпровождани от екипираните с ракети ХАРМ F-16. По-малките едноместни изтребители закръжиха с включени апаратури за засичане на противника, като душеха за мобилни установки с ракети «земя-въздух».

«Хищниците» работеха по същия въпрос. Три бяха катастрофирали със загубата на наземния си контрол в «СТОРМ ТРАК» и в разузнавателното отразяване на обстановката се образува дупка. На театъра на бойните действия оставаха само десет. Четири от тях бяха във въздуха и летяха на две хиляди и петстотин метра височина, почти невидими над напредващите дивизии. Войските на ОИР разчитаха най-вече на механизираната си артилерия. В момента те се подготвяха за следващата голяма атака, подредени зад две механизирани бригади, готови всеки момент да направят скок към Военния град на крал Халид. Един «хищник» се натъкна на група от шест батареи. Информацията веднага постъпи в сборния пункт, откъдето беше подадена на АУАКС и обратно долу, на шестнайсетте «Страйк Ийгъл» от 391-ви полк.

Саудитската формация чакаше напрегнато. Четирийсет и четирите бойни машини бяха пръснати по протежение на осем километра, максималната ширина, на която се бе осмелил командващият ги майор. Един приближаващ писък в небето накара бойците му да се скрият в машините, когато снарядите започнаха да удрят пред позицията му. Първоначалният обстрел продължи три минути, като попаденията на снарядите напредваха към местата, където бяха разположени танковете му.

— Наближаваме! — извика командирът. Врагът очевидно очакваше първата атака да е срещу предните му танкове, където се намираха установките с ракети «земя-въздух». Трите звена се разделиха, после се пръснаха по двойки и снижиха до хиляда и двеста метра, оставяйки димящи следи. Оръдейните батареи бяха подредени прегледно, в редици, снарядите бяха отделени на сто метра настрани, заедно с влекачите им. «Точно като по учебник» — помисли си полковник Стив Берман и изсипа минибомбите.

— Хубава гледка. — Надолу летяха два контейнера муниции БЛУ-97 с комбиниран ефект, общо над четиристотин минибомби с размери на топки за софтбол. Първата батарея беше буквално изравнена със земята, експлозии избухнаха и от камионите с боеприпаси.

— Следващите, моля. — Пилотът форсира изтребителя в рязък десен завой. Оръжейният оператор го повика обратно към следващата батарея, после той забеляза…

— Противосамолетна батарея в десети квадрат. — Това се оказа подвижна установка с противосамолетни ракети ЗСУ-23, чиито четири оръдия започнаха да стрелят с трасиращи снаряди. — Пускам им едно бонбонче.

Танцът със смъртта трая само няколко секунди. «Ийгълът» избягна огъня и изстреля ракета «Мавърик», която унищожи оръдейната установка. После пилотът се насочи към следващата батарея гаубици.

«Също като «Ред Флаг»» — мярна се за миг в съзнанието на пилота. Той беше воювал тук през 1991 година като капитан и бе унищожавал цели, но основно си бе прекарвал времето в проследяването и унищожаването на ракети «Скъд». Опитът от битката в реални условия никога не бе достигал до нивото на бойната практика при насочване на снарядите и ракетите на максимални разстояния във военновъздушната база «Нелис». Сега обаче това бе станало. Той търсеше цели в реално време, и за разлика от тренировките в «Нелис», отдолу стреляха срещу него с истински снаряди. Е, той също им пускаше истински бомбички. Огънят от земята се усили, докато той се насочваше към следващото скупчване на цели.

На сто метра пред позицията му в пустинята се изсипаха още двайсет или трийсет снаряда. След трийсет секунди паднаха още десет. Трийсет секунди по-късно само три. На хоризонта, доста зад първия ред танкове, се вдигаха облаци прах, разнесе се далечен тътен. След няколко секунди нещата се изясниха. Появиха се зелено боядисани изтребители, устремили се на юг. Бяха приятелски, прецени той по очертанията им. После се появи още един, който влачеше подир себе си димен шлейф, след миг се преобърна и две точки се стрелнаха от него, превръщайки се в парашути, които се приземиха на километър зад позицията му. Изтребителят рухна на земята и избухна в огромна експлозия. Майорът изпрати един транспортьор да докара летците, после прехвърли вниманието си върху танковете, които все още бяха извън обсега на стрелбата му.