Том Клэнси - По заповед на президента

Пат Мартин седеше зад заместник-министъра на правосъдието, който защитаваше правителството. Имаше камера от съдебната телевизия, която запечата случая на лента, за да го разпрати чрез спътник по всички домове в страната. Сцената беше много странна. Съдията, съдебният репортер, съдебният пристав, десетимата репортери и четиримата зрители носеха хирургически маски и гумени ръкавици. Току-що всички бяха видели Ед Килти да прави най-голямата грешка в кариерата си, макар и никой да не бе схванал точно как. Мартин бе очаквал това да се случи.

— Свободата на пътуване е основна свобода, установена и защитавана от Конституцията. Президентът няма нито конституционни, нито предоставени от закона правомощия да отрича това право на гражданите, нито пък най-вече чрез използването на въоръжените сили, което вече причини смъртта на един гражданин и нараняването на няколко други. Това е основно положение на закона — казваше Килти половин час по-късно — и от мое име и това на нашите съграждани аз моля уважавания съд да отмени тази незаконна заповед. — С тези думи Едуард Дж. Килти седна на мястото си.

— Ваша чест — каза заместник-министърът на правосъдието, приближавайки се към подиума с микрофона на телевизията. — Според думите на ищеца това е един много важен случай, но съвсем не е от тези с голяма юридическа сложност. Какво имам предвид. Правителството се позовава на речта на господин Джастис Холмс, в която той ни казва, че суспендирането на свободите е допустимо, когато заплахата за страната като цяло е едновременно реална и настояща. Конституцията, ваша чест, не е колективен акт на самоубийство. Кризата, пред която е изправена днес страната ни, е смъртоносна, както и ни я демонстрират репортерите, и е с природа, която бащите основатели не са могли да предвидят. В края на осемнадесетото столетие, напомням, природата на инфекциозните заболявания все още не е била известна. Но по онова време поставянето на корабите под карантина е било нещо обичайно и прието. Като прецедент имаме решението на Джеферсън да постави ембарго върху чуждестранните търговци, но най-вече, ваша чест, ние имаме здрав разум. Ние не можем да жертваме нашите граждани на олтара на юридическата теория…

Мартин слушаше и търкаше носа си под маската. В залата вонеше така, сякаш бяха разсипали най-малко един варел лизол.

Можеше да изглежда комично, но не изглеждаше, когато всичките петнадесет репортери реагираха като един на кръвния тест. Примигване. Въздишка на облекчение. Всеки от тях се изправяше и отиваше в другия край на залата, възползвайки се от възможността да свали маската си. След като тестовете приключиха, репортерите бяха отведени в друга зала.

— И така, отвън чака автобус, който ще ви откара до базата «Андрюс». Ще получите допълнителна информация след като излетите — съобщи им полковникът от морската пехота.

— Почакайте, почакайте! — развълнува се Донър.

— Това беше написано върху декларацията ви, не помните ли?

— Ти беше прав, Джон — каза Александър. Епидемиологията беше медицинската версия на счетоводството и както тази скучна професия беше жизненоважна за всяко предприятие, така бе важно и изследването на болестите и начините, по които те се разпространяваха. Тя беше в действителност майката на модерната медицина — през 30-те години на миналия век един френски лекар бе определил, че заболелите умират или оздравяват в едно и също съотношение без значение дали биват лекувани, или не. Това доста неудобно откритие бе принудило медицинската общност да изучава самата себе си, да открива нещата, които вършат работа при лечението, и онези, от които няма полза. По този начин медицината се бе превърнала от занаят в наука.

Дяволът винаги се криеше в подробностите. А в този случай можеше дори и да не е дявол, проумя Алекс.

В страната в момента имаше 3 541 заболели от ебола. Това включваше онези, които бяха почнали да умират, онези, които демонстрираха очевидни симптоми, и онези, които демонстрираха присъствие на антитела. Броят сам по себе си не беше голям. Беше по-малък от броя на смъртните случаи от СПИН, по-нисък с два порядъка от раковите и сърдечносъдовите заболявания. Статистическото проучване, подпомогнато от разпитите на ФБР и подадената обратна информация от местните лекари по цялата страна, сочеше 223 установени първични случая — всички се бяха заразили на търговски изложения и всички бяха заразили други, които пък на свой ред бяха предали болестта по-нататък. Макар постъпващите случаи да продължаваха да нарастват, темпото беше по-ниско от предсказаното от предварителните компютърни модели… а в «Хопкинс» вече имаха първия случай на заболял, който демонстрираше присъствие на антитела, но без съпровождащите симптоми…