Том Клэнси - По заповед на президента

— Аз съм само превозвачът, сър — каза тя. Ако той беше прекалено тъп да си спомни, че е член на предварително избрания преспул за операциите на Пентагона, това не беше неин пропуск.

— Най-голямата грешка, която иракчаните направиха през 1990 година, беше логистиката, снабдяването с гориво и информацията. Ако имате достатъчно гориво, което да ви позволява да се движите непрекъснато, и знаете какво прави другата страна, шансовете за победа са на ваша страна. — Диапозитивът се смени и показалката на адмирал Джексън тръгна по изображението. — Ето, вижте.

Сателитните фотографии бяха ясни. Всяка група танкове и бронетранспортьори се съпровождаше от цистерни с гориво. Увеличените фотографии показваха и варели с гориво, закрепени на танковете Т-80. Това увеличаваше силно уязвимостта им, но те много лесно можеха да бъдат откачени отвътре.

— Няма и съмнение. Те са готови за тръгване, вероятно в рамките на седмицата. Ние вече прекарахме 10-и полк на място в Кувейт. Сега прехвърляме 11-и и Първа бригада от Националната гвардия в Северна Каролина. Това е всичко, което можем да направим за момента. Най-рано в петък ще сме в състояние да откъснем още поделения от карантината.

— А това е публична информация — добави Ед Фоли.

— По необходимост прехвърляме една дивизия, от най-тежките, но само една — заключи Джексън. — Кувейтската армия е в пълна бойна готовност. Саудитите също са на пълни обороти.

— А третата бригада зависи от това дали ще прекараме корабите през Индийския океан — посочи министър Бретано.

— Не можем да го направим — уведоми го адмирал Де Марко. — Нямаме достатъчно бойна мощ, за да си пробием път.

Джексън не отговори на бележката му. Де Марко все пак беше негов шеф.

— Виж, Бруси — каза Мики Мур, — момчетата ми имат нужда от тия машини, иначе Каролинската гвардия ще бъде принудена да посреща напредващите механизирани сили на врага с ръчното оръжие. Вие синьодрешковците от сума ти години ни уверявате колко пъргави били кръстосвачите ви. Докажи го или си затваряй устата, ясно ли е? Утре по това време ще съм изложил на огромен риск петнадесет хиляди войници.

— Адмирал Джексън, вие сте шефът на военноморските операции — каза президентът.

— Господин президент, без въздушно прикритие…

— Можем ли да го направим, или не можем? — настоя Райън.

— Не — отвърна Де Марко. — Не искам да гледам как ми потапят корабите по този начин. Не и без въздушно прикритие.

— Роби, искам най-добрата преценка върху тази ситуация — каза Бретано.

— Добре. — Джексън въздъхна. — Те разполагат общо с около четиридесет «Хариъра». Това са чудесни самолети, но не са върхът. Съпровождащата охрана разполага може би с тридесет ракети «земя-земя». Няма от какво да се страхуваме при престрелка. В момента «Анцио» носи седемдесет и пет ракети «земя-въздух», петнадесет «Томахоук», и осем «Харпун». «Кид» има седемдесет ракети «земя-въздух» и осем «Харпун». «О'Банън» не е кораб с въоръжение ракети «земя-въздух» и има само оръжия за обектова ПВО, но има и «Харпуни». Двете фрегати, които току-що се присъединиха към тях, имат приблизително по двайсет ракети «земя-въздух» всяка. Теоретически можем да си пробием път с бой.

— Прекалено е опасно, Джексън! Не можеш да изпратиш бойно военноморско съединение без въздушна подкрепа срещу група самолетоносачи, никога!

— А какво ако ние стреляме първи? — попита Райън.

Всички глави се извърнаха към него.

— Господин президент, не можем да постъпим така. Ние дори не сме сигурни, че те имат враждебни намерения! — възкликна Де Марко.

— Посланикът ни счита, че имат — каза му Бретано.

— Адмирал Де Марко, това оборудване трябва да бъде доставено — заяви президентът; лицето му започваше да се обагря в пурпурно.

— Военновъздушните сили в момента се прехвърлят в Саудитска Арабия. Още два дни и ще се справим с проблема, но дотогава…

— Адмирале, вече не сте ни нужен. — Министър Бретано погледна в папката си за съвещанието. — Не можем да се разтакаваме два дни.

Това в действителност беше нарушение на протокола. Обединените началник-щабове се назначаваха лично от президента и макар и да се водеха военни съветници на министъра на отбраната и на президента, само последният имаше властта да иска оставката им. Адмирал Де Марко погледна към Райън.

— Господин президент, трудно ми е да изразя какво чувствам в момента, но…

— Адмирале, имаме петнадесет хиляди военнослужещи, заплашени от вражеска сила. Вие не можете да ни заявите, че флотът няма да ги подкрепи. От тази секунда вие сте освободен от длъжност — каза президентът. — Приятен ден. — Останалите униформени началник-щабове се спогледаха. До този момент такова нещо не се бе случвало. — Колко време има до контакта ни с индийците? — попита Райън, продължавайки съвещанието.