Том Клэнси - По заповед на президента

— Е, вече не правим такива неща. За тази цел си има затвори. — Головко остави чашата си на бюрото и пак взе чая си. Почерпката с този човек беше задължителна, но денят едва започваше. — Трябва да ви попитам нещо. Вие ли измъкнахте госпожа Герасимова и момичето?

Кларк кимна. Нямаше какво да спечели, ако го излъжеше.

— Да, аз бях.

— Вие дадохте подслон и на тримата, Иван… как беше бащиното ви име?

— Тимоти. Аз съм Иван Тимофеевич, Сергей Николаевич.

Головко бурно се разсмя, после го погледна в очите и каза:

— Колкото и да беше неприятна Студената война, приятелю, сега е добре да се видим. Старите врагове. След петдесет години, когато никой от нас вече няма да го има на този свят, историците ще сравняват архивите на ЦРУ с нашите и пак те ще решат кой е спечелил войната на разузнаването. Имате ли някаква представа какво ще решат?

— Забравяте, че аз съм обикновен войник, а не командир.

— Нашият майор Шеренко беше страшно впечатлен от вас и вашия млад колега. Спасителната операция, която проведохте да измъкнете Кога, беше наистина впечатляваща. А сега пак ще работим заедно. Въведени ли сте в обстановката?

За Чавес, който бе израснал с филмите за Рамбо и чието първоначално армейско обучение го бе научило да очаква сблъсък със Съветите всеки момент, това беше преживяване, което той искаше да припише на разликата в часовите пояси, макар че двамата офицери от ЦРУ бяха забелязали колко пусти са коридорите по пътя им до кабинета. Нямаше смисъл да се допуска да видят лица, които можеха да си припомнят на друго място и по друго време.

— Не, ние основно събираме информация.

Головко натисна един бутон върху бюрото си.

— Тук ли е Бондаренко? — След няколко секунди вратата се отвори и в стаята влезе един генерал.

Двамата американци се изправиха. Кларк преброи медалите и изгледа с твърд поглед мъжа. Бондаренко направи същото. Ръкостисканията им бяха предпазливи, любопитни и странно топли. Двамата бяха на едни години.

— Генадий Йосифович е шефът на операциите. Иван Тимофеевич е шпионин от ЦРУ — обясни председателят. — Мълчаливият му партньор също. Кажете ми, Кларк, тази чума от Иран ли идва?

— Да, това е сигурно.

— Голям мръсник е този човек. Но е умен. Генерале?

— Снощи вие прехвърлихте бронирания си полк от Израел в Кувейт — каза Бондаренко. — Това е отлична войска, но корелацията на силите е изключително във ваша вреда. Вашата страна не може да прехвърли големи войскови масиви поне още две седмици. А той няма да ви даде това време. По наша преценка тежките дивизии на югоизток от Багдад ще са готови за поход след три дни, най-много четири. Един за прехода им до граничната област — и после? После ще видим в какво се състои планът им.

— Имате ли някакви изводи?

— Не разполагаме с повече разузнавателни ресурси по случая от вас — каза Головко. — За съжаление повечето от хората ни по места са мъртви, а генералите, с които успяхме да завържем приятелски отношения при предишния режим в Ирак, напуснаха страната.

— Висшето командване на армията е иранско, много от тях са обучавани във Великобритания или Америка по времето на шаха като младши офицери и оцеляха по време на чистките — каза Бондаренко. — Разполагаме с досиета за много от тях, в момента ги изпращаме на Пентагона.

— Много мило от ваша страна.

— Има си хас — обади се Динг. — Успеят ли да ни издухат, идва ред и на северните им съседи.

— Съюзите, млади човече, не се сключват от любов, а от взаимни интереси — изрече поучително Головко.

— Ако вие не успеете да се справите този маниак днес, ще се наложи ние да воюваме с него след три години — каза сериозно Бондаренко. — Мисля, че днес е по-добре за всички ни.

— Предложихме съдействието си на Фолеева. Тя прие. Когато изясните задачата си, известете ни и ще видим какво можем да направим.

Някои щяха да живеят повече от другите, останалите — по-малко. Първата регистрирана смърт беше в Тексас — представител на фирма за спортни уреди, който издъхна три дни след приемането му в болница и един ден след като жена му също бе постъпила там със същите симптоми. Лекарите заключиха, че вероятно се е заразила, когато е почиствала, след като той е повърнал в банята, а не от интимни контакти, защото той се бе чувствал прекалено слаб дори да я целуне след завръщането си от Финикс. Това не изглеждаше особено важно, но беше предадено по факса в Атланта, тъй като оттам изискваха всяка възможна информация, колкото и незначителна да изглеждаше на местните специалисти.