Том Клэнси - По заповед на президента

— Ед?

— Да, господин президент?

— Къде са в момента Кларк и Чавес?

— Все още в Хартум, чакат нареждания.

— Как мислиш, могат ли пак да проникнат в Техеран?

— Няма да е много лесно. — Той се обърна към жена си. — Кажи ти, Мери.

— Руснаците ни помогнаха преди. Мога да ги помоля. Каква ще бъде задачата им?

— Открий първо дали могат да проникнат там. После ще обмислим подробностите. Роби?

— Да, господин президент?

— Десети брониран полк веднага да потегля за Кувейт.

— Слушам, сър — възкликна скептично Джексън.

Първо трябваше да се получи одобрението на кувейтското правителство. Посланикът го уреди. Не се оказа чак толкова трудно. Майор Сабах бе държал правителството си в течение на събитията в новия им съсед на север, а снимките от спътниците с подмяната на веригите на танковете улесниха нещата. Едновременно със задействането на армията в пълна бойна готовност кувейтското правителство изпрати по телекса формална молба Америка да започне разширени военни маневри в западната част на страната им. Всичко се задвижи много бързо. Управляващите в тази малка страна имаха пресни спомени от допуснати в близкото минало грешки. Единственото им условие беше придвижванията да се държат в тайна и Америка не възрази. Авиолайнерите на националните авиолинии започнаха да излитат и да се насочват на югозапад, над Саудитска Арабия, като след това обръщаха на север, над залива Акаба.

Заповедта беше издадена от Учебно-бойното командване, което държеше командването на 10-и бронетанков полк, тъй като в техническо отношение базата беше учебен център. По-голямата част от останалите поделения, разположени на територията на Съединените щати, бяха подчинени на командването на въоръжените сили, Форском. Заповедта за извънредно бързо пребазиране със свръхважен приоритет беше получена от полковник Шон Магрудър. Той разполагаше с персонал от около пет хиляди души, които трябваше по най-бързия начин да прехвърли, а това щеше да изисква двадесет полета с Боинг 747. Маршрут, изчислен за разстояние от две хиляди и двеста километра и по три часа в двете посоки. Всичко обаче беше обмислено и разреждането на международния въздушен трафик осигури повече транспортни самолети, отколкото предвиждаше планът за «Бъфало Форуърд». Дори и израелците помагаха. Пилотите на кувейтските боинги запомниха за цял живот съпровода си от изтребители F-15 със синята звезда на Давид на крилата, когато кацаха в голямата израелска военновъздушна база в Негев.

Първата група беше от старши офицери и специална част, която да подпомогне кувейтската охрана. Мястото представляваше група складови сгради, съдържащи пълното окомплектоване за една тежка бригада, каквото всъщност и представляваше бронираният полк.

Вторият самолет докара първа рота от Първи бронетанков батальон от 10-и полк под бдителното око на подполковник Дюк Мастърман. Семейството му беше във филаделфийския район и той бързо съобрази какво става. Нещо много лошо се бе случило на страната му и изведнъж ни клин, ни в ръкав «Бъфало Форуърд» беше задействан. Мастърман нямаше нищо против, войниците му също.

— Толкова ли е зле, Фолеева? — запита Головко, имайки предвид епидемията. Двамата разговаряха на руски. Английският на руския офицер беше почти перфектен, но служителката на ЦРУ обичаше да говори на езика на дядо си.

— Не знаем, Сергей Николаевич. Аз се занимавам с други неща.

— Иван Еметович стяга ли се вече?

— А вие как мислите? Знам, че сте гледали интервюто по телевизията.

— Интересна личност е вашият президент. Толкова е лесно да го подцени човек. Аз самият направих тази грешка навремето.

— А Даряеи?

— Страшен, но невъзпитан варварин.

— Прав сте.

— Кажете на Иван Еметович да обмисли добре нещата, Фолеева — заяви Головко. — Да, ние ще съдействаме — добави той в отговор на още неизречения въпрос. — С всичките си ресурси.

— Благодаря ви. Пак ще се чуем. — Мери Пат погледна съпруга си. — Не можеш да не го обичаш този мъж.

— Иска ми се да беше на наша страна — забеляза съпругът й.

— Той е на наша страна, Ед.

В «СТОРМ ТРАК» веднага забелязаха, че кучето е спряло да лае. Трите корпуса, които те наблюдаваха, спряха да използват радиостанциите си по обед. Край. Нула. Колкото и да беше сложно компютризираното им оборудване за електронно разузнаване, нищото си оставаше нищо. Очевиден признак, който много често биваше пропускан. Преките линии до Вашингтон буквално загряха. Пристигаха още саудитски офицери, демонстрирайки повишената бойна готовност на армията си, която спокойно се разполагаше в околностите на Военния град на крал Халид. Това внасяше известно успокоение в подслушвателния пост, но не чак толкова много. Те бяха най-близо до устата на лъва. По непроизнесено съгласие скоро всички стигнаха до извода, че събитията в Америка по някакъв начин са започнали оттук. Навсякъде другаде подобни мисли биха породили чувство на безсилие; тук обаче те имаха различен ефект — на истински гняв. Те имаха да изпълняват бойна заповед, без значение колко близо бяха до врага.