Том Клэнси - По заповед на президента

Командирите на корпусите и дивизиите знаеха защо всичко това е толкова важно. Току-що бяха получили нови карти, а с тях и нов боен план. Освен това научиха, че тяхната бойна част, съставена от три корпуса, е получила име — Войнството на Бога.

Щом Джексън и Бретано пристигнаха, Дан Мъри и Ед Фоли повториха накратко изложенията си.

Джексън прие нещата невероятно спокойно. Каза само:

— Най-после вече знаем кой е противникът ни.

Бретано обаче не беше толкова спокоен и почти викна:

— Но това е открит акт на война!

— Но не пряко насочен срещу нас — каза Фоли. — Целта им е Саудитска Арабия и всички останали страни от Залива. Това е единственото логично обяснение. Той разсъждава така — ако успее да превземе тези държави, ние не можем да го бомбардираме с ядрени ракети, защото това би взривило запасите от нефт на целия свят. — Ед Фоли почти бе улучил, но не съвсем.

— И са се споразумели с Индия и Китай — продължи Роби Джексън. — Вярно че имат търкания, но в случая това им е само от полза. «Айк» съвсем не е там, където трябва. Индийците блокират със самолетоносачите си Ормузкия проток. Не можем да прекараме оттам бойни кораби без въздушно прикритие. И хоп, нашият човек придвижва трите си корпуса. Саудитите ще се бият, но противникът им е много по-многочислен. Всичко ще свърши за по-малко от седмица. Оперативната му концепция съвсем не е лоша — заключи Джей-3.

— Атаката му с биологическо оръжие също е много хитър ход. Мисля, че успяха много повече, отколкото са разчитали. Почти всички наши бази и подразделения за момента са извън строя — забеляза министърът на отбраната.

— Господин президент, навремето в Мисисипи куклуксклановците казваха: когато видиш бясно куче, не го убивай, а го хвърли в нечий двор. Нали разбирате, някакъв мръсник наистина ни е докарал това до главата. Трябва да бързаме, ако не искаме да изостанем съвсем. Проблемът е обаче с какво?

— Колко време ще ни отнеме прехвърлянето на транспортните кораби до Саудитска Арабия?

— Три дни. Но има и още нещо. Корабите ще минат по най-бързия начин Суецкия канал и могат да стигнат протока навреме, но първо трябва да прекараме транспортните кораби с танковете покрай индийците. Те са четири и се ескортират от един кръстосвач, два миноносеца и две фрегати, и ако ги загубим, най-близкото място, откъдето можем да ги заменим, е в Савана.

— С какво разполагаме в Саудитска Арабия? — попита Бен Гудли.

— Достатъчно за сформиране на една тежка бригада. Същото е и в Кувейт. Третата комплектувана бригада е в морето и плава натам.

— Кувейт ще бъде първата им цел — каза президентът. — Какво можем да закараме там?

— Ако ни притиснат до стената, можем да прекараме по въздуха 10-и авиополк от Израел, за да се обедини на място с частите там. Можем да го осъществим в рамките на двайсет и четири часа. Кувейтците ще уредят транспорта. Имат сключено споразумение с израелците за това. Ние помогнахме при подписването му — каза Роби. — Планът се нарича «Бъфало Форуърд».

— Някой да мисли, че това не е умна идея? — запита Джак.

— Не мисля, че един механизиран полк ще успее да ги задържи, сър — каза Гудли.

— Прав е — съгласи се Джей-3.

Райън огледа хората около масата. Да знаеш беше едно нещо. Да можеш да действаш — съвсем друго. Той можеше да заповяда стратегическа ядрена атака срещу Иран. Във военновъздушната база «Уайтман» имаше стратегически бомбардировачи Стелт В-2А, а с информацията, постъпила за последните два часа, получаването на разрешение за нанасяне на удар при управлението само на двама души нямаше да е никакъв проблем. «Духовете», както наричаха самолетите В-2, можеха да стигнат до мястото за по-малко от осемнайсет часа и да превърнат територията на тази страна в димяща отровена пустиня.

Но не можеше да го направи. Дори и да му се наложеше, вероятно пак нямаше да го стори. Макар американските президенти отдавна да бяха изправени пред необходимостта някога да заявят на света: да, ние ще изстреляме ракетите си и ще вдигнем във въздуха бомбардировачите си, ако ни се наложи, това беше задължение, което Райън не мислеше, че ще изпълни. Дори и тази атака срещу страната му, използването на оръжия за масово поразяване — за Америка еквивалентът на ядрени бомби — беше плод на решението на един човек и бе осъществена с подкрепата на крайно ограничен брой хора. Можеше ли той да изпепели цели градове за отмъщение, да избие невинни хора, както беше постъпил Даряеи, само защото другата страна беше тръгнала първа? И да живее в мир със съвестта си след това? Трябваше да има нещо по-добро, някакъв по-хуманен вариант. Като например изпълнението на смъртната присъда над Даряеи.