Том Клэнси - По заповед на президента

Ед и Мери Пат Фоли дойдоха заедно. Ед носеше някакъв навит плакат или поне така изглеждаше. Джак все още бе със зелените дрехи с емблемата на «Хопкинс». После влезе Мъри, последван от инспектор О'Дей. Райън се изправи и стисна ръката му.

— Длъжник съм ви до гроб и съжалявам, че не можахме да се срещнем по-рано.

— Беше доста по-лесно в сравнение със ситуацията, пред която сте изправен вие — отвърна Пат. — Моето момиченце също беше там. Знаете ли, щастлив съм, че се оказах там. — Той се обърна. — Здравей, Андреа.

Прайс се усмихна за пръв път през деня.

— Как е дъщеря ти, Пат?

— У дома е с детегледачката. И двете са добре — увери я той.

— Господин президент? — обади се Гудли. — Нямаме и секунда за губене.

— Добре тогава, да започваме. Кой е пръв?

— Аз — каза шефът на разузнаването и сложи един лист върху масата. — Вижте.

Райън го взе. Беше някаква официална бланка на френски.

— Какво е това?

— Това са имиграционните документи и разрешението за освобождаване от митницата за един самолет. Проверете графата за идентификация, най-горе вляво.

— HX-NJA. Е, и? — запита ФЕХТОВАЧ.

Мери Пат разгъна и «плаката» — всъщност голяма снимка — и каза:

— Вижте опашката.

— HX-NJA. Мери, нямам време за загадките на Агата Кристи.

— Господин президент — намеси се Дан Мъри. — Нека ви обясня как стоят нещата. Тази фотография е нещо, което с чиста съвест мога да отнеса в съда и да издействам присъда без никакви усилия. Документът от митницата идентифицира самолета като служебен Гълфстрийм G-IV, който принадлежи на корпорация, базирана в Швейцария. — Той сложи на масата още един лист. — Управляван от този екипаж. — Още две фотографии и карти с отпечатъци от пръсти. — Излетял е от Заир с трима пътници на борда. Две от тях са били милосърдни сестри, монахини, сестра Жана Батист и сестра Мария Магдалина. И двете са работели в местната католическа болница. Сестра Жана се е грижила за Бенедикт Мкуза, едно момченце, което прихванало ебола и починало. По някакъв начин сестра Жана също се заразила, а третият пътник, доктор Мохамед Мауди — все още нямаме негова снимка, работим върху това — решава да откара болната в Париж за лечение. Сестра Мария тръгва с тях. Доктор Мауди, по националност иранец, работи в Световната здравна организация. Та той казва на старшата сестра, че болната може да има шанс в Париж, и казва също така, че може да извика частен самолет да я откара във Франция. Следите ли мисълта ми?

— А това е самолетът.

— Точно така, господин президент. Това е самолетът. С едно изключение. По документи този самолет е катастрофирал в морето. Разполагаме с огромна купчина информация за това. Има само едно нещо. — Той отново почука по увеличената фотография. — Тази снимка е била направена от Доминго Чавес…

— Вие го познавате — вмъкна Мери Пат. — Навремето работихте заедно.

— Продължавайте. Кога е заснел Динг този самолет?

— След като е било оповестено, че е изчезнал. Търсил го е дори един от нашите разрушители, когато е излъчил сигнала за авария. Но така или иначе, от него не е била открита никаква следа. Ед, продължавай.

— Когато Ирак се разпадна, Иран позволи на висшето му военно ръководство да избяга. Те всички имат влогове в чужбина. Нашият приятел Даряеи им е позволил да скочат от самолета секунди преди да се забие в земята. Дори им е осигурил транспорт, можете ли да си представите? Това започва в деня след изчезването на самолета — поясни Фоли. — Отлитат за Хартум, Судан. Нашият местен резидент там, Франк Клейтън, отива на летището и прави ето тези снимки, които потвърждават информацията, събрана от разузнаването ни.

— Изглежда същият — каза Райън. — Но какво ще стане, ако някой просто си е поиграл с буквите?

— Следващо доказателство — каза Мъри. — В Хартум е имало два случая на ебола.

— Кларк и Чавес преди няколко часа са разговаряли с лекуващия лекар — добави Мери Пат.

— И двамата пациенти са били на борда на този самолет. Имаме фотографиите им как слизат от самолета. И така — каза директорът на ФБР, — значи имаме самолет с болен на борда. Самолетът изчезва, но след по-малко от двайсет и четири часа се пръква на друго място, като двама от пътниците слизат от него заразени със същата болест, от която е била болна сестрата. Пътниците идват от Ирак, през Иран, в Судан.

— Чий е самолетът? — попита Арни.

— На някаква корпорация. След няколко часа ще имаме повече подробности от швейцарците. Но екипажът е ирански. Разполагаме с информация за тях, защото са обучавани при нас — обясни Мъри. — И накрая, за капак нашият приятел Даряеи също се вози на този самолет. Ще рече, той е изтеглен от международните полети. Може би Даряеи го използва, за да се любува на новата си страна. И така, господин президент, имаме болестта, самолета и собственика му, всички свързани. Утре ще поработим с «Гълфстрийм» да видим дали самолетът има някакви уникални характеристики, които да ни помогнат. Ще накараме швейцарците да ни осигурят информация за собствениците и дневниците от полетите за останалите им маршрути. С други думи, вече знаем кой го е направил — заключи Мъри. — Тази верига от доказателства е несъкрушима.