Том Клэнси - По заповед на президента

— Изскочиха и още подробности — каза Мери Пат. — Имаме информация за този доктор Мауди. Проследихме едни пратки зелени маймуни — те се използват за изследвания на болестта. Според нас са успели да имитират катастрофата на самолета и даже са предявили иск към застрахователната си агенция, представяте ли си?

— Ще се наложи да прекратим това съвещание за момент. Андреа?

— Да, господин президент?

— Извикайте Бретано и вицеадмирал Джексън.

— Да, сър. — Тя излезе от стаята.

Ед Фоли изчака вратата да се затвори след нея и каза:

— Джак?

— Да, Ед?

— Има и още нещо. Не съм го съобщил дори и на Дан. Вече знаем, че ОИР — всъщност нашият приятел Махмуд Хаджи Даряеи стои зад цялата тази работа. Чавес откри нещо преди да ги изпратим двамата с Джон. Разследването продължава. Оперативната сигурност при подобни ситуации е почти невъзможна.

— Какво искаш да кажеш?

— Две неща, Джак. Първо, каквото и да са планирали, те може би си мислят, че това е необратимо, и следователно няма значение дали ще го разберем, или не. Второ, нека не забравяме как сгромолясаха Ирак. Чрез човек в най-вътрешния кръг на Саддам.

— Господи, Ед! — възкликна Мъри.

— Помисли си върху това, Дан — каза Фоли. — Ние си имаме президент. Имаме си и Сенат. Имаме Камара на представителите, попълнена само една трета. Все още обаче нямаме вицепрезидент. Евентуалният наследник на президента е все още въпрос на теория, нямаме никакви реални политически фигури, а висшето ниво на правителството все още се задъхва. Включи тук и епидемията, която блокира цялата страна. Излиза, че на всеки страничен наблюдател изглеждаме слаби и уязвими.

Андреа влезе и Райън вдигна глава и каза:

— Почакайте малко. Ами отвличането на Кейти? Защо ще им е да го правят, ако искат да елиминират мен?

— За какво става дума? — попита Прайс.

— За реална опасност — каза Фоли. — Първо, те успяват да вмъкнат човек в най-вътрешния кръг на секретната охрана на иракския президент, който го елиминира. Второ, операцията от миналата седмица е ръководена от законсервиран агент, прекарал тук повече от десетилетие, като през това време не е проявявал абсолютно никаква активност, но когато получава заповед, успява да подпомогне опит за отвличане на детето на президента.

— Това ни хрумна и на нас — тръсна глава Мъри. — Разузнавателният отдел анализира нещата.

— Почакайте — възкликна Андреа. — Аз познавам всеки човек от охраната. За Бога, ние загубихме петима души, защитавайки ПЯСЪЧНИК!

— Агент Прайс — каза Мери Пат Фоли. — Вие знаете колко пъти ЦРУ се е парило с хора, за които знаехме всичко — хора, които познавах лично. По дяволите, загубихме трима агенти при разкриването на един от тия предатели! Аз ги познавах, познавах също така и човека, който ги уби. Само не ми казвайте, че страдам от параноя. Изправени сме срещу един изключително опитен враг. А и сигурно става дума само за един човек.

Мъри подсвирна.

— Госпожо Фоли, аз… — почна Прайс.

— Андреа — прекъсна я инспектор О'Дей. — Това не е лично. Успокой се и помисли. Ако ти разполагаш с ресурсите на цяла държава, ако имаш търпение и предани хора, какво би направила?

— Вижте какво стана в Ирак — намеси се Фоли. — Кой би предположил, че е възможно?

Президентът се огледа. Върхът! Казваха му да не се доверява дори и на охраната си.

— Всичко това добива смисъл, ако се поставим на мястото на отсрещната страна — продължи Мери Пат. — Това е част от традицията им, не сте забравили, нали?

— И какво ще правим? — тихо попита Андреа.

— Пат, имаш нова задача — каза Мъри. — С президентско разрешение, разбира се.

— Има го — изрече Райън.

— Ограничения? — пожела да разбере О'Дей.

— Никакви, абсолютно никакви — каза Андреа.

В Обединената ислямска република шестте дивизии, базирани в южно централната част на страната, завършваха експлоатацията на машините. Почти всички вериги бяха подменени. Между бившите иракски дивизии и пристигналите от Иран цареше дух на здравословно съперничество. Войниците вече пренасяха боеприпаси за танковете Т-80.

Батальонните командири бяха доволни от резултатите от проведеното учение. Новите локатори със системи за глобално позициониране (СГП) бяха истинско чудо и иракчаните чак сега разбраха една от причините американците да им натрият така здраво носа през 1991 година. Имаш ли СГП, изобщо не ти трябват пътища. Арабската култура открай време бе третирала пустинята като море, но сега те вече можеха да плават свободно по него и да се придвижват от точка до точка с увереност, която до този момент не бяха познавали.