Том Клэнси - По заповед на президента

— Добре — каза Джексън по линията за телефонна конференция, — какво разположение предлагате?

Отговорът беше кратка тишина. Армията беше два пъти по-малка в сравнение с онова, което бе представлявала преди по-малко от десет години. В Европа имаха две тежки дивизии, Пети корпус, но те бяха поставени под карантина от германците. Същото се отнасяше и за двете бронетанкови дивизии във Форт Худ, Тексас, и първи лекострелкови дивизион (механизиран) във Форт Райли, Канзас. Части от 82-ра дивизия във Форт Враг и 101-ва във Форт Камбъл бяха разположени да подкрепят подразделенията на Националната гвардия, но поделенията по базите имаха войници с вируса «Ебола». Същото се отнасяше и до двете разположени на територия на САЩ дивизии морска пехота, базирани в Леджун в Северна Каролина и Пенделтън в Калифорния.

— Вижте — каза Форском. — Разполагаме с 11-и бронетанков полк и една гвардейска бригада, обучаваща се в Националния център. В тази база няма заболели, можем да ги изведем извън страната веднага щом докарате самолетите. Обаче останалите… преди да ги придвижим, трябва да проверим всички военнослужещи. Не смея да ги придвижа преди да сме тествали всеки войник за този проклет вирус, а медицинските комплекти още не са получени по места.

— Той е прав — подкрепи го друг глас. Всички глави по телефонните линии за конференция кимнаха като една. Фармацевтичните компании правеха всичко възможно да произведат комплектите. Бяха нужни милиони комплекти, а имаше произведени едва няколко десетки хиляди и те се използваха за вече проявилите симптомите на заболяването, за роднини и близки на вече регистрираните болни, за шофьорите, превозващи храна и медикаменти, и най-вече за самия медицински персонал, който бе изложен на най-големия риск. Имаше обаче и нещо, което усложняваше нещата още повече. Един тест не беше достатъчен. При някои хора се налагаше да се тества ежедневно в продължение на три или повече дни, защото макар тестовете да бяха надеждни, ставаше дума за имунни системи на потенциални жертви. Антителата можеха да почнат да се проявяват само час след тест с негативно показание. Лекарите и болниците по цялата страна крещяха за още комплекти и в случая нуждите на армията направо взривяваха обстановката.

«ОИР ще започне война и никой не дава пет лайна» — помисли Джей-3 и се зачуди дали това стихче би се харесало на някое хипи от шейсетте години.

— Колко време ще отнеме това?

— В най-добрия случай до края на седмицата. Разполагам с 366-о авиокрило в Маунтийн Хоум. Всички са чисти. Разполагаме и с авиокрилото с F-16 в Израел. Европейските ми поделения са под карантина. До едно.

— Самолетите са нещо наистина чудесно, Пол — съгласи се Форском. — Също и корабите. Но на нас спешно ни трябва да прехвърлим войници на място.

— Издайте предупредителни заповеди във Форт Ъруин — каза Джексън. — Ще говоря с министъра на отбраната и той ще разреши изнасянето им в рамките на един час.

— Готово.

— Москва ли? — възкликна Чавес. — Исусе Христе, наистина ще направим околосветско пътешествие.

— Нашето обаче няма да има за цел да докаже, че светът е кръгъл.

— Ясно де, господин К. Трябва да сме на необходимото място в необходимото време.

Всъщност работата си беше налудничава. О'Дей сформира екип от агенти на ФБР, които да проверят досиетата на всеки агент от Службата с достъп до президента — и на цивилните, и на униформените. Случаят беше прекалено важен, за да се правят изключения, и всяко досие трябваше да бъде проучено цялостно. Тази работа той остави на подчинените си. Друг екип изследваше нещо, което не беше широко известно. Всяко телефонно обаждане, направено във Вашингтон, окръг Колумбия, се въвеждаше директно в компютъра. Макар и законна в строгия смисъл на думата, ако програмата бъдеше разширена още малко, щеше да възбуди антитоталитарен гняв дори и у най-консервативните привърженици на закона, но президентът живееше във Вашингтон, а Америка беше губила президенти в този град. Почти никой не вярваше, че от този храст може да изскочи заек. Един евентуален заговорник от хората на Службата щеше да е специалист по предпазните мерки. Значи човекът — ако изобщо имаше такъв, щеше да е един от телохранителите на президента. Щеше да притежава изключителни професионални качества — иначе нямаше да попадне в охраната на президента, — но нищо повече. Нямаше да изпъква с нищо особено. Щеше да има добра репутация сред колегите си. Тоест просто щеше да е като всички останали свои колеги, готови да дадат без колебание живота си за президента, както бе постъпил Дон Ръсел. О'Дей отлично съзнаваше това и се мразеше, задето се налагаше да третират момчетата като криминални заподозрени. Не трябваше да е така. Но пък как иначе трябваше да постъпят?