Том Клэнси - По заповед на президента

— Около двайсет и четири часа, сър.

— Има ли някакъв начин да осигурим допълнителна подкрепа?

— Разполагаме и с една подводница, въоръжена с торпеда и ракети. Тя е на около петдесет мили пред «Анцио» — каза Джексън, след като зашеметеният Де Марко и помощникът му напуснаха залата. — Можем да я пришпорим. Това крие риск да я открият, но индийците не са толкова бързи с противолодъчните операции. Тя би могла да бъде настъпателно оръжие, сър. Подводниците не могат да се отбраняват пасивно. Те потапят кораби.

— Мисля, че трябва да си кажем няколко думи с индийската министър-председателка — забеляза ФЕХТОВАЧ.

— А след като се промъкнем, какво?

— Тогава минаваме транзит пролива и стигаме до пристанищата за разтоварване.

— Тук и аз мога да ви помогна — обеща началник-щабът на ВВС. — Ще осигурим F-16. 366-о авиокрило няма да е още готово, но момчетата от Израел имат пълна готовност.

— Ще се нуждаем от това прикритие, генерале — натърти Джексън.

— Брей, проклет да съм, флотът иска помощ от въздушните скаути — изсмя се началник-щабът на ВВС, но след миг отново стана сериозен. — Ще опърлим крилцата на всеки лешояд, който посмее да се вдигне във въздуха, Роби. Четиридесет и осем F-16 са готови. Над вас ще се разпери сигурно крило.

— Достатъчно ли е това? — попита президентът.

— Строго казано, не. Другата страна има четиристотин първокласни самолета. Но когато 366-о авиокрило си стъпи на краката — минимум след три дни, — ще имаме осемдесет изтребители прехващачи. Разполагаме с АУАКС на място. В най-лошия случай танковете ви ще се бият под неутрално небе, Мики. — Генералът погледна часовника си. — В момента вече трябва да излитат.

Първото звено от четири изтребители прехващачи F-15C излетя в пакет. Двадесет минути по-късно те се събраха с танкерите си KC-135. Авиокрилото разполагаше с шест такива, а другите щяха да пристигнат от военновъздушната Национална гвардия в Монтана и Южна и Северна Дакота; тези щати до момента не бяха засегнати от епидемията. В по-голямата част от пътя до Арабския полуостров те заемаха позиция на десет мили от гражданските самолети, идващи от Калифорния. Маршрутът на полета им ги насочи на север към полюса, после над Арктика и на юг към Русия, след което продължиха над Източна Европа. На запад от Кипър щяха да бъдат поети от израелски ескорт, който щеше да ги съпровожда чак до Йордания. Оттам нататък американските изтребители «Ийгъл» щяха да бъдат подсилени от саудитските F-15. Възможно беше дори да запазят в тайна първите пристигащи самолети, размишляваха офицерите по планиране в собствените си цивилни транспортни самолети, но ако другата страна се разбудеше, щеше да последва въздушна битка. Пилотите на изтребителите «Ийгъл» нямаха нищо напротив. С настъпването на зората от дясната им страна разговорите по радиото почти секнаха. Този полет щеше да обхване две разсъмвания. Следващата зора щеше да е от лявата им страна.

— И така, дами и господа — обърна се към събраните петнадесет журналисти офицерът по връзките с гражданската администрация и населението, — работата е следната. Вие сте извикани тук за военно разполагане. Сержант Астор сега ще ви връчи декларациите за съгласие. След като ги подпишете, трябва да ни ги върнете.

— Какво е това? — попита един от присъстващите.

— Защо първо не се опитате да ги прочетете? — попита полковникът от морската пехота с покрито с маска лице.

— Кръвен тест — промърмори една жена. — Това поне го разбирам. Но останалото?

— Госпожо, онези от вас, които подпишат декларациите, ще научат още. Онези пък, които не пожелаят, просто ще бъдат откарани обратно по домовете им.

Любопитството надви във всички случаи. Всички подписаха.

— Благодаря ви. — Полковникът провери всички декларации. — А сега ви моля да минете през вратата от лявата ви страна, където ви очакват хора от флота.

Той пледираше собственото си дело. Макар да беше член на адвокатската колегия от тридесет години, Ед Килти бе прекарвал времето си в съда като зрител, въпреки че при много поводи бе стоял на стъпалата на сградата на съда, за да произнася речи или заявления. Винаги беше драматично, както и сега.

— Заявявам на уважавания съд — започна бившият вицепрезидент, — че аз съм застанал тук, за да настоявам за решение, произнесено в порядъка на опростеното съдопроизводство. Моето право да прекося границата между два щата беше нарушено от изпълнителната заповед на президента. Това е в противоречие с ясните конституционни гаранции, които има всеки от нас, като също така се явява прецедент в дейността на Върховния съд, а именно, случаят със Самюел Пен, в който случай Съдът присъди единодушно…