Том Клэнси - По заповед на президента

— Трябваше да има още първични случаи, Алекс — каза Пикет. — Снощи го забелязахме. Първият, който почина, беше летял от Финикс до Далас. ФБР взе данните за полета и тексаският университет тества всички, които са били на борда. Приключиха тази сутрин. Само у един бяха открити антитела, а той не показва симптомите.

— Рискови фактори?

— Гингивит. Кървящи венци — каза генерал Пикет.

— Опитва се да се пренася по въздуха… но…

— Точно това си мислим и ние, Алекс. Вторичните случаи най-често са случаи на интимни контакти. Прегръдки, целувки и така нататък. Ако сме прави, пикът ще бъде след три дни и после нещата ще затихнат. През това време ще започнем да изследваме най-подробно оцелелите.

— Имаме един в «Хопкинс». Антитела, но нищо повече.

— Трябва да накараме Гъс да поработи върху деградацията, дължаща се на околната среда. Той всъщност вече трябва да е започнал.

— Съгласен съм. Обади му се. Аз самият правя няколко проверки тук.

Съдията беше стар приятел на Килти. Мартин не беше съвсем сигурен как е успял да се намърда в този специфичен район, но в момента това нямаше значение. Двете представяния бяха отнели по тридесет минути всяко. Това беше, както бе казал Килти и заместник-министърът на правосъдието се бе съгласил с него, фундаментално прост пункт от закона, макар и практическите му приложения да водеха след себе си възможно най-големи сложности. Това беше също така и въпрос от най-голяма спешност, в резултат на което съдията се появи отново от стаята за съвещания след само час размисъл.

— Съдът — започна той — съзнава съдбовната опасност, пред която е изправена страната ни, и е длъжен да изрази съчувствието си към президента Райън, който полага искрени усилия да запази живота на американците, както и свободите им. Все пак, съдът трябва да признае факта, че Конституцията е и остава върховният закон на тази земя. Нарушаването на тази юридическа фундаментална постановка е стъпка, която потенциално създава прецедент с последствия толкова съдбовни, че се простират далеч зад днешната криза, и въпреки че президентът определено действа подбуден от най-добри мотиви, този съд трябва да анулира заповедта на президента, доверявайки се на своите граждани да действат интелигентно и благоразумно при преследването на собствената си безопасност. Такова е решението на съда.

— Ваша чест. — Заместник-министърът на правосъдието се изправи. — Правителството ще, и трябва да подаде апелация по решението ви. Ние настояваме за прекъсване, докато не бъдат обработени писмените документи.

— Молбата се отхвърля. Съдът се оттегля на съвещание. — Съдията се изправи и напусна банката, без да каже и дума повече. Залата буквално се взриви.

— Какво означава това? — попита Килти съдебният телевизионен кореспондент, който също беше адвокат и вероятно знаеше какво означава това.

— Означава, че така нареченият президент Райън не може да нарушава закона. Мисля, че показах на тук присъстващите, че законът все още съществува в страната ни — отвърна политикът. Все още не проявяваше открито самодоволство.

— Какво ще каже правителството? — попита репортерът заместник-министъра на правосъдието.

— Не много. Ние ще подадем документите в апелативния съд на Четвърти съдебен окръг преди съдията Винейбъл да е изразил мнението си в писмен вид. Решението на съда не може да влезе в сила преди да бъде в писмен вид, подписано и представено по съответния ред. Ние ще представим апелацията си и Четвърти съдебен окръг ще преустанови действието на съдебното решение…

— А ако не го направи?

— В този случай — намеси се Мартин — президентската заповед ще остане в сила в интерес на обществената безопасност, докато делото не бъде обжалвано в някое учреждение с по-голяма законодателна власт. След като съдът спомена президента Райън по име и по длъжност, съдът автоматично реши въпроса, повдигнат от бившия вицепрезидент Килти. Освен това съдът заяви, че заповедта е анулирана. Ако господин Райън не беше президент, заповедта щеше да е невалидна и никога не би била подложена на юридическо оспорване, и съдът щеше да го потвърди. Вместо това по мое мнение съдът спази буквата, без да спази духа. Благодаря ви. Заместник-министърът и аз имаме работа върху документите.

Не са много чести случаите да види човек репортер със запушена уста. Още по-рядка е гледката при политически фигури.

— Хей, почакай! — извика Килти.

— Ти никога не си бил добър адвокат, Ед — каза Мартин, докато минаваше покрай него.