Том Клэнси - По заповед на президента

Инспектор О'Дей ръководеше разследването. Приемаше, че врагът — ако съществуваше — щеше да е експерт и следователно щеше да притежава възможно най-убедителната и правдоподобна самоличност. За инспектора тя представляваше само една потенциална легенда, която трябваше да се разследва. Хубавото беше, че му бяха дали пълен картбланш. Агент Прайс сама бе взела това решение, а той сам си подбра екип. На най-добрите постави за задача да проучат из основи Ареф Раман, който за щастие в момента се намираше в Питсбърг.

Апартаментът му в северозападния район на окръг Колумбия беше скромен, но удобен. Имаше алармена инсталация против крадци, но тя не беше проблем. Фотографираха апартамента, като на първо място търсеха оставени възможни предупредителни следи: на пръв поглед съвсем безобидни обекти, които, ако бъдеха разместени по какъвто и да било начин, щяха да предупредят собственика, че някой е влизал. Това бяха страшно трудни обекти за откриване, но и петимата агенти бяха част от отдела по контраразузнаване към ФБР, обучени от професионални шпиони как да действат срещу професионални шпиони. Проверката на апартамента щеше да отнеме часове къртовски труд. Те знаеха, че най-малко още пет други екипа правят същото в жилищата на други потенциални заподозрени.

Съгласно легендата индийците провеждаха учения, като флотът им бе излязъл в открито море след продължителен период на поддръжка. Проблемът беше, че такива учения на практика бяха неотличими от реалната готовност за битка. Данните от електронното разузнаване се предаваха на «Анцио» и останалите кораби от Работната група «КОМЕДИЯ», както моряците бяха кръстили четворката «Боб Хоуп» и съпровождащите ги кораби.

Задачата на командира беше сложна. «КОМЕДИЯ» вече беше напълно сформирана. В момента към групата му се присъединяваха транспортни кораби за попълване на корабните запаси в движение, заедно със собствените им ескорти, и през следващите няколко часа резервоарите щяха да се допълват с гориво. След това транспортните кораби с резервно гориво на борда щяха да получат заповед за заемане на позиция покрай корабите с танковете, а фрегатите пък щяха да заемат място до влекачите. «О'Банън» щеше да излезе напред, за да продължи противолодъчните си действия — индийците имаха две ядрени подводници и никой не знаеше къде се намират в момента. «Кид» и «Анцио», и двата въоръжени с управляеми зенитни ракети «земя-въздух», щяха да се върнат обратно във формацията, осигурявайки близко въздушно прикритие. При обикновени условия кръстосвачът стоеше по-настрани, но не и в този случай.

Причината за това се коренеше не в заповедите му, а в телевизията. Всеки военноморски кораб в групата си имаше свой собствен сателитен телевизионен приемник; на модерните военноморски кораби моряците имаха желание да следят любимите си кабелни програми и това им се осигуряваше; и докато моряците от екипажа прекарваха по-голямата си част от свободното си време да гледат филми, командирът на групата кораби вече имаше алергия от Си Ен Ен, защото заповедите, които получаваше, невинаги съдържаха цялата необходима му за изпълнението на задачата информация и гражданската телевизия често я допълваше. Екипажите бяха напрегнати. Новостите от събитията в страната им не можеха да се скрият и образите на болни и умиращи хора, блокираните магистрали, празните улици на градовете първоначално ги бяха потресли дълбоко, което накара офицерите и боцманите да седнат с войниците по масите на столовите, за да изяснят нещата. После бяха дошли и заповедите. Нещо ставаше в Персийския залив, нещо ставаше и в родината им и изведнъж многоцелевите кораби, натоварени с бригади танкове, потеглиха към саудитското пристанище Дхаран… а някъде на пътя им дебнеше индийският флот. Екипажът вече беше по-спокоен, капитанът на «Анцио» Грег Кемпър го виждаше ясно. Командирите му докладваха, че «войските» вече не се смеят и не си подхвърлят закачки в столовите, и че постоянните симулации на бойните системи на ЕГИДА за последните няколко дни са показали ясно на всички какво ги чака. КОМЕДИЯ плаваше във вражески води.

— Капитане! — докладва един дребен офицер от радиоелектронното разузнаване. — Засякохме самолети с радари във въздуха. Изглежда са два хариъра, разстояние неизвестно, пеленг постоянен, силата на сигнала нараства непрекъснато.

— Благодаря. Това е свободно небе, докато някой не оспори твърдението ми — напомни Кемпър на всички.