Том Клэнси - По заповед на президента

— Добре, момчета, това означава, че днес сме малко мекушави. Ако те си имаха нещо наум, щяха вече да маневрират — каза капитанът. — Нали разбирате, това е като да свиеш зад ъгъла, когато зърнеш ченге. — Или пък във вените им течеше ледена вода, което не изглеждаше много вероятно.

— Ще поогледаме ли формацията им? — попита помощник-капитанът.

— Точно това се каня да направя. Ще направим няколко снимки, ще видим какво имаме пред себе си — размисли Кемпър.

— Доста неща се случват едновременно, сър.

— Аха — отвърна капитанът, взрян в екрана на индикатора пред себе си, и вдигна телефона за вътрешна връзка.

— Тук мостикът — отговори шефът на Оптимални оперативни решения.

— Предайте на вашите наблюдателни постове, че искам да знам срещу какво сме изправени. Ако могат, да направят снимки. Как е видимостта горе?

— Повърхностна омара, нелоша видимост, сър. Качил съм хора на предната част на носа.

— Много добре.

— Ще ни подминат откъм северната страна, после ще завият наляво и ще се приближат откъм левия ни борд — предсказа капитанът.

— Сър, Гонзо-Четири докладва за много близко разминаване само преди няколко секунди — обади се Управлението на полетите.

— Предайте му да запази спокойствие.

— Слушам, капитане.

Ситуацията след това се разви бързо. Изтребителите направиха две обиколки около КОМЕДИЯ, без да приближават повече от пет морски мили. Индийските хариъри прекараха още четвърт час в движение около патрулиращия «Орион», после трябваше да се върнат на самолетоносача си, за да заредят с гориво, и още един ден в морето продължи, без да бъдат разменени изстрели и без открити враждебни действия.

— И това са добри новини? — попита невярващо Кати.

— Докторе, това е наистина просто — отвърна Александър. — Вие наблюдавахте как тази сутрин няколко души умират. Утре ще видите още повече да умрат, и това е ужасно. Но хиляди жертви е по-добре от милиони, нали така? Мисля, че тази епидемия вече отзвучава. — Той не добави, че в известен смисъл на него му е по-лесно. Кати беше очен хирург и не беше привикнала да има работа със смъртта. Докато неговата специалност бяха заразните болести и той беше свикнал с гледката на смъртта. По-лесно ли? Дали това беше думата? — След два дни ще го знаем със сигурност. Статистическият анализ на случаите ще го определи.

Президентът кимна мълчаливо.

— Какъв ще е броят на жертвите? — попита вместо него ван Дам?

— По-малко от десет хиляди, съгласно компютърните модели в «Рийд» и Детрик. Сър, това, което казвам, няма много общо с доброто възпитание. Според мен десет хиляди жертви са по-добре, отколкото десет милиона.

— Една човешка смърт е трагедия, а един милион — статистика — произнесе накрая Райън.

— Да, сър. Знам го. — Добрата новина изобщо не зарадва Александър. Но как можеше той да обясни на хората, че едно бедствие е по-добро, отколкото глобална катастрофа?

— Това са думи на Йосиф Висарионович Сталин — каза ФЕХТОВАЧ. — Той е умеел да си служи с думите.

— Вие знаете кой го е направил — забеляза Алекс.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Джак.

— Не реагирахте нормално на думите ми, господин президент.

— Докторе, през последните няколко месеца едва ли има нещо нормално. Какво означава това по отношение на заповедта за прекратяване на пътуванията?

— Означава, че ще я оставим в сила поне още една седмица. Прогнозата ни не е стопроцентово сигурна. Инкубационният период на болестта варира в донякъде широки граници. Не можем да отзовем противопожарните коли само защото пламъците на повърхността са угаснали. Длъжни сме да останем и да следим дали някъде няма да избухне. Това ще се случи и тук. Ефектът до този момент е, че хората са уплашени до смърт. Това е и причината персоналните контакти да бъдат сведени до минимум, а това е начинът да се спре разпространението на такива епидемии. Новите случаи ще бъдат много ограничени. Ще ги третираме по същия начин, както и случаите от дребна шарка. Идентифицираме случаите, тестваме всеки, с когото са имали контакт, изолираме онези с антитела в кръвта и следим как се развиват. Ефект има, разбирате ли? Който и да го е предприел, не си е направил добре сметката. Болестта съвсем не е толкова заразна, както си мислехме, или може би цялата работа е просто в психологическия ефект. Това всъщност представлява биологическата война. Големите чумни епидемии в миналото в действителност са се случвали, защото хората не са знаели начина на разпространение на болестта. Те не са знаели за съществуването на микробите, за мухите и замърсените води. А ние знаем. Всички го знаят; учат го и децата в училище. По дяволите, това е и причината да нямаме нито едно заразено лице от медицинските среди. Ние имаме богат опит от работата си с болни от СПИН и хепатит. Същите предпазни мерки, които вършат работа при тях, са в сила и тук.