Том Клэнси - По заповед на президента

— Шибано правителство — обади се един превозвач на мебели. Семейството му беше през два щата.

— А бе правят се на началници — обади се високо Ърни Браун.

По-късно изследванията щяха да покажат, че нито един шофьор на магистрален камион не е хванал вируса. Те бяха прекалено самотни за това, тъй като работата им зависеше от придвижването, понеже така изкарваха хляба си. Седенето на едно място не им беше много по сърце. А пък да го правят по заповед беше още по-неприятно.

— По дяволите — каза един друг шофьор. Не можеше да измисли какво друго да каже. — Страшно се радвам, че успях да се измъкна от Чикаго. Тая новина е ужасна.

— Да не искаш да кажеш, че всичко това е истина? — обади се трети.

— Че откога правителството е започнало да казва истината? — изръмжа Холбрук.

— Едно голямо нищо — обобщи главният агент.

Ареф Раман беше доста прибран за ерген, дори почти безупречен. Един от агентите на ФБР с изненада откри, че дори и чорапите му са изрядно сгънати в чекмеджетата. Нищо не се откри. Имаше снимка на двамата му родители, и двамата починали. Раман бе абониран за две списания, гледаше две кабелни телевизии, не държеше алкохол в къщата си. Нямаше скрити отделения или тайници — те биха ги открили. С една дума, нищо повече от подозрения. Това беше и добра, и лоша новина.

Телефонът иззвъня. Никой не вдигна слушалката, защото официално те не бяха в апартамента му, а и освен това си имаха пейджъри и клетъчни телефони за собствените си комуникационни нужди.

— Тук е 536-3040 — обади се записаният глас на Раман след второто прозвъняване. — В момента няма никой, който да ви отговори, но ако оставите съобщение, някой ще се свърже с вас. — Последва кратък сигнал и след него другата страна затвори.

— Грешка — обади се един от агентите.

— Да чуем записаните съобщения — каза главният агент.

Раман притежаваше цифрова записваща система и тук пак имаше секретен код, програмиран от производителя. Агентът набра шестте цифри, а друг си водеше бележки. Последваха три изщраквания и един погрешен номер. Някой търсеше господин Слоун, който и да беше той.

— Килим? Господин Алахад?

— Подходящо име за търговец на килими — добави друг. Но в апартамента нямаше килими, само обичайните евтини покрития, които човек може да срещне в апартаменти като този.

— Погрешен номер.

— Я дай пак имената. — Това беше повече по навик, отколкото нещо друго. Хората от техния занаят проверяваха всичко. Никога не знаеш от кой храст ще изскочи заек.

Точно в този момент телефонът отново иззвъня и петимата агенти се обърнаха към телефонния секретар, сякаш това беше истински свидетел с реален глас.

По дяволите! Беше забравил да изтрие предишните съобщения по телефона. Нямаше нищо ново. Началниците му също не се бяха обаждали. Щеше да е наистина изненада, ако бяха. Раман набра кода за изтриване, както си беше в хотелската стая в Питсбърг.

Агентите на ФБР също си го отбелязаха и се спогледаха.

— Е, всички го правим. — Това беше общият извод. И всеки получаваше погрешни телефонни съобщения. А това бе федерален служител, техен колега. Но за всеки случай щяха да направят проверка на номерата.

За облекчение на охраната си ХИРУРГ спеше на втория етаж в резиденцията. Рой Олтман и останалите от екипа бяха направо полудели с нея в «Джон Хопкинс», колкото заради физическата опасност, толкова и заради факта, че тя буквално бе изпаднала в треска от работата си. Децата си бяха деца и прекарваха времето си като повечето си американски връстници — гледа телевизия и играеха под бдителните погледи на агентите. ФЕХТОВАЧ беше в Залата за извънредни ситуации.

— Колко часови пояса напред са от нас?

— Десет часа, сър.

— Набери номера — заповяда президентът на САЩ.

Първият Боинг 747 с емблемата на Щатите пресече въздушното пространство на Саудитска Арабия няколко минути преди предвиденото време, което се дължеше на попътните арктически ветрове. Един по-пряк маршрут не би помогнал особено. Судан имаше летища и радари, също както и Египет и Йордания, а с цел осигуряване на безопасността беше прието, че ОИР разполага с информатори в тези страни. Саудитските военновъздушни сили, подсилени от частта с F-16C, които се бяха измъкнали потайно от Израел предния ден като част от плана «Бъфало Форуърд», патрулираха във въздушното пространство покрай саудитската граница с ОИР. Два самолета АУАКС бяха вдигнати и въртяха радарите си. Слънцето вече изгряваше в тази част на света поне за издигналите се на десет километра височина пилоти — долу под тях земята беше още черна.