Том Клэнси - По заповед на президента

— Господи, Джак, ти направо ме накара да ти повярвам! — пое си дъх Джексън.

— Нашият приятел аятолахът няма да е толкова лесен — каза президентът и потри изпотените си длани. — А ние още не можем да бъдем сигурни дали тя ще си удържи на думата. И така, Бойна група КОМЕДИЯ е в повишена бойна готовност. Ако решат, че другата страна има враждебни намерения, да я унищожат. Но за Бога, уверете се, че този командир умее да мисли трезво.

Внезапно Райън се почувства много самотен въпреки хората, събрани около него. Министър Бретано и обединените началник-щабове бяха също в залата. Рътлидж представляваше държавния секретар. Тук беше и Уинстън, защото Райън ценеше преценките му, Гудли, защото беше в течение на цялата разузнавателна информация; плюс ван Дам и обичайните му телохранители. Всички го подкрепяха, но в действителност това не му помагаше кой знае колко. Той сам бе разговарял с Индия, защото въпреки цялата помощ и всичките съвети, Джак Райън сега беше Съединените американски щати, а страната отиваше към война.

Медийният пул го научи над Атлантическия океан. Америка очакваше по всяко време нападение от Обединената ислямска република срещу другите страни от Залива. Те щяха да бъдат там да отразяват развоя на събитията. Те също така научиха за силите, които в момента се разполагаха.

— И това е всичко? — попита един от поучените.

— Това е всичко за момента — потвърди офицерът по връзки с обществеността. — Ние се надяваме, че демонстрацията на сила ще е достатъчна, за да предотвратим нападението им, но ако това не стане, нещата ще станат доста вълнуващи.

— Вълнуващи не е точната дума.

След това офицерът по връзките с обществеността им обясни защо става това и самолетът без илюминатори КС-135, който ги отнасяше към Саудитска Арабия, стана изведнъж безмълвен.

Кувейт поначало имаше две тежки бригади, допълвани от моторизирана разузнавателна бригада, оборудвана с противотанкови ракети и създадена да играе ролята на прикриващи войски на границата. Двете тежки бригади, оборудвани и обучени по американския модел, бяха разположени далеч от границата по обичайния начин, така че да могат по-скоро да отразят нападение, отколкото да посрещнат първоначалната атака. 10-и американски полк стоеше между и малко зад тях. Главното командване беше малко объркано. Полковник Магрудър беше най-опитният тактик, но имаше кувейтски офицери по-старши от него — всичките три бригади се командваха от генерали, — а и това беше тяхната страна. От друга страна обаче, страната беше достатъчно малка, за да си позволи да има повече от един основен команден пункт, а Магрудър беше там едновременно и да командва полка си, и да съветва кувейтските командири. Последните бяха едновременно и горди, и напрегнати. По разбираеми причини те бяха доволни от напредъка, който малката им страна бе направила от 1990 година. Нямаше я вече онази войска с персонажи от комедиен филм, която се бе разпаднала при иракската инвазия — макар и някои подразделения да бяха воювали храбро, — и те притежаваха онова, което и по документи, и на външен вид отговаряше на една много способна механизирана войска. Бяха нервни, защото противникът ги превъзхождаше многократно и в жива сила, и в бойна техника, а техните войници имаха да изминат дълъг път преди да започнат да отговарят на американските стандарти за обучение, за които те жадуваха. Едно нещо обаче, което познаваха добре, беше теорията и практиката на стрелбата. Танковите стрелби бяха както приятно прекарване на времето, така и от жизненоважно значение; празните места в техните формации се обясняваха от факта, че двадесет танка се намираха в ремонтните работилници за подмяна на оръдията. Това се вършеше от граждански фирми, докато през това време танковите екипажи маршируваха и чакаха.

Хеликоптерите на 10-и полк летяха покрай границата на страната и радарите им проникваха дълбоко в територията на ОИР в търсене на съмнителни придвижвания. До този момент не бяха забелязали нищо особено. Кувейтските военновъздушни сили поддържаха боен въздушен патрул от четири самолета — останалите самолети бяха на земята в състояние на повишена бойна готовност. Колкото и да бяха превъзхождани в жива сила и техника, това нямаше да бъде повторение на 1990 година. Най-заети бяха инженерите, които копаеха ровове за всички танкове, така че да могат да стрелят укрити в земята, като само куполите им се подават отгоре. Машините бяха покрити с маскировъчни мрежи, за да бъдат невидими от въздуха.