Том Клэнси - По заповед на президента

— Добро утро, госпожо министър-председател. Обажда се Джак Райън — произнесе президентът.

— Радвам се да чуя гласа ви. Във Вашингтон вече е късно, нали? — попита тя.

— И двамата имаме ненормиран работен ден. Предполагам, че вашият току-що е започнал.

— Така е — отговори гласът. Райън държеше телефонната слушалка притисната към ухото си. Разговорът се чуваше също така и на говорител, като се записваше на цифров магнетофон. ЦРУ дори бяха осигурили гласов анализатор. — Господин президент, надявам се, че ситуацията в страната ви върви към подобрение.

— Имаме известни надежди, но все още няма значително подобрение.

— Има ли някакъв начин да помогнем с нещо? — Нито единият, нито другият глас показваха и най-малко чувство извън напрежението на хора, подозиращи се един друг и опитващи се да го скрият.

— Да, всъщност има.

— Моля ви тогава да ми кажете как точно можем да ви помогнем.

— Госпожо министър-председател, в момента имаме няколко кораба, които плават през Арабско море — каза Райън.

— Така ли? — Гласът й стана абсолютно неутрален.

— Да, госпожо, така е, и вие го знаете. Искам вашето лично уверение, че вашият флот, който също така е в открито море, няма да окаже пречки при преминаването им.

— Но защо искате това? Защо ще трябва да правим спънки… между другото, каква е целта на това придвижване на корабите ви?

— Вашата дума по проблема ще ни е напълно достатъчна, госпожо министър-председател — каза Райън.

— Но, господин президент, не мога да разбера целта на обаждането ви.

— Целта на това обаждане е да се потърси личното ви уверение, че индийският военноморски флот няма да попречи на мирното преминаване на корабите от военноморския флот на САЩ през Арабско море.

«Толкова е слаб — помисли си тя. — Да се повтаря толкова неумело.»

— Господин президент, намирам обаждането ви за обезпокоително. Америка до този момент никога не е разговаряла с нас така. Вие казвате, че придвижвате бойни кораби в близост до моята страна, но не ми съобщавате целта на това придвижване. Движението на такива кораби без обяснение не е акт на приятелство. — Какво ли щеше да стане, ако успееше да го накара да отстъпи?

«Какво ви казвах?» — пишеше в бележката, която Бен Гудли му плъзна по бюрото.

— Добре, госпожо министър-председател, за трети път ви питам, ще ми дадете ли вашето уверение, че няма да има никакви спънки от ваша страна?

— Но защо нарушавате водите ни? — попита отново тя.

— Добре. — Райън направи пауза и когато заговори, гласът му беше съвсем друг. — Госпожо министър-председател, целта на това придвижване не засяга директно страната ви, но аз ви уверявам, че тези кораби ще продължат да плават към своята крайна цел. Тъй като мисията им е от особено важно значение за нас, ние няма, повтарям — няма, да предизвикаме никакви усложнения, но съм длъжен да ви предупредя, че ако какъвто и да било неидентифициран кораб или самолет се приближи в опасна близост до нашата формация, могат да последват много неприятни действия. Не, моля да ме извините, ще има изключително неприятни последствия. За да се избегне това, аз ви известявам за преминаването и настоявам за личното ви уверение към Съединените американски щати, че от ваша страна няма да последва нападение срещу корабите ни.

— Вие ме заплашвате? Господин президент, разбирам стреса, на който сте подложен в последно време, но моля ви, вие не можете да разговаряте по този начин със суверенна страна.

— Госпожо министър-председател, тогава ще говоря с вас съвсем открито. Срещу Съединените американски щати е извършен акт на война. Всяка намеса или нападение срещу която и да било част от нашата армия ще се разглежда като нов акт на война и всяка страна, която извърши такова посегателство, ще се изправи пред най-сериозните възможни последици.

— Но кой ви е причинил това?

— Госпожо министър-председател, това не е ваша грижа, освен ако не желаете да стане. Мисля, че в интересите на нашите две страни е вашият флот да се завърне в пристанищата ви.

— А, вие ни обвинявате и ни заповядвате?

— Започнах с молба, госпожо. Вие успяхте три пъти да отбегнете прекия отговор на молбата ми. За мен това е недружелюбен акт. И сега искам да ви задам един нов въпрос: желаете ли да бъдете във война със Съединените американски щати?

— Господин президент…

— Защото ако тези кораби не се придвижат по-нататък, вие сте във война. Разбирате ли ме? Мисля, че сте се събрали с лоши другари, госпожо. Надявам се да не съм прав, но ако впечатленията ми се окажат верни, тогава вашата страна може да плати извънредно висока цена за тази неправилна оценка на ситуацията. Ние изпитахме пряко нападение върху нашите граждани. Това е една особено жестока и варварска атака, с използване на оръжия за масово поразяване. — Той произнесе думите извънредно ясно и разчленено. — Това още не е известно на гражданите ни, но нещата скоро ще се променят — увери я той. — И когато това стане, госпожо, виновните за нападението ще се изправят пред нашето правосъдие. Ние няма да изпращаме протестни ноти. Ние няма да свикваме извънредни срещи на Съвета за сигурност. Ние ще воюваме, госпожо. Ние ще воюваме с всичката мощ и гняв, които тази страна и гражданите й притежават и изпитват. Разбирате ли какво ви казвам? Обикновени хора, жени и дори деца бяха убити на територията на страната ни от чужда сила. Дори нападнаха собственото ми дете. Желае ли страната ви да има дял в тези действия? Ако е така, госпожо министър-председател, ако желаете да бъдете част от тая варварщина, можете да считате войната за започнала.