Том Клэнси - По заповед на президента

— Спасибо — каза Джон, без да крие облекчението си. С годините се бе научил да не потиска напълно чувствата си. Обикновените пътници се притесняваха. Той също трябваше да демонстрира облекчение, за да не изпъкне сред тях. Двамата служители на ЦРУ излязоха да хванат такси и застанаха мълчаливо на опашката. Когато им оставаха още две таксита до реда, Чавес изтърва чантата си и съдържанието й се разпиля. Двамата с Кларк пропуснаха двама души пред себе си, докато съберат вещите. Това почти сигурно им гарантираше «чисто» такси, освен ако всички не бяха кормувани от шпиони.

Номерът трябваше да изглежда съвсем безобидно във всички отношения. Не прекалено глупав. Никога прекалено умен. Да изглеждат объркани и да питат за посоката, но не прекалено често. Да отсядат в евтини хотели. И в техния специфичен случай, да се молят на Бога никои от хората, сблъсквали се с тях през време на предишните им бегли посещения, да не се изпречи на пътя им. Задачата им изглеждаше достатъчно проста. Обикновено така и трябваше да бъде. Службите рядко изпращаха офицерите си на сложни акции, защото те винаги биха имали здравия смисъл да се откажат. Простите обаче винаги се оказваха повече от сложни, щом човек се озовеше на място.

— Нарича се Бойна група КОМЕДИЯ — каза Роби. — Тази сутрин са имали малко представление. — Джей-3 обясни накратко какво се бе случило.

— Значи играта загрубява, а? — попита президентът.

— Очевидно са изнесли истинско въздушно представление. Аз самият съм го правил няколко пъти, когато бях млад и глупав. Искат да сме наясно, че са там и че не им пука от нас. Командир на съединението е Грег Кемпър. Не го познавам, но репутацията му е достатъчно добра.

— Не очаквам атака през нощта, но нека не забравяме, че зората тук-там означава полунощ.

— Арни, как са нещата с министър-председателката?

— Двамата с посланик Уилямс не се харесват много — отвърна шефът на канцеларията. — Вие се запознахте с нея в Източната зала, спомняте ли си?

— Ако я предупредим за рисковете, които поема, ще я накараме да се обади на Даряеи — напомни им Бен Гудли. — Опитате ли се да й се противопоставите, ще са нахвърли върху вас като невестулка.

— Роби?

— Ако се промъкнем покрай нея, но тя предупреди Даряеи? Могат да се опитат да блокират Пролива. Съединението от Средиземно море ще излезе в океана само след няколко часа. Ще имаме въздушно прикритие. Мините обаче са по-голямата опасност. Проливът в тази си част е доста дълбок за тях. Успеят ли да наближат Дхаран, нещата стават други. Колкото повече ОИР са на тъмно, толкова по-добре, но те вече може би са научили състава на КОМЕДИЯ.

— А може и да не са — замисли се на глас ван Дам. — Ако тя си мисли, че може да се оправи и сама, като нищо ще се опита да му покаже колко е печена…

Прехвърлянето беше наречено «Операция Къстър». Всичките четиридесет самолета бяха във въздуха и всеки носеше по 250 войници; машините бяха подредени във формация «въздушен влак», дълга десет хиляди километра. Водещият самолет беше на шест часа разстояние от Дхаран, оставил зад себе си руското въздушно пространство и Украйна.

Пилотите на F-15 бяха разменили поклащания на крилете с шепата руски изтребители, които ги съпровождаха до границата. Всички бяха уморени. Гърбовете ги боляха от всичкото това време във въздуха, без да мръднат от седалките. Колегите им от авиолайнерите можеха да стават и да се разтъпчат; можеха дори да се отбият до тоалетната, което беше истински лукс за бойните пилоти, снабдени с приспособление, наречено съд за облекчаване. Ръцете се напрягаха. Мускулите бяха като пребити от държането на тялото и крайниците в едно и също положение. Дори и зареждането във въздуха от самолетите цистерни се бе превърнало в трудност и постепенно всички стигнаха до заключението, че една въздушна битка само на час от крайния полет по маршрута им няма да е приятно преживяване.

Войниците основно спяха, все още в пълно неведение за мисията си. Въздушните линии бяха заредили самолетите си както при нормален полет и войските се възползваха, без да го съзнават, от последната си възможност да пийнат по нещо пред очакващата ги неизвестност. Тези, които бяха участвали в разполагането в Саудитска Арабия през 1990 и 1991 година, разказваха бойните си преживелици, като главната тема в тях беше споменът, че Кралството не е най-подходящото място на земята за нощен живот.

Нито пък щата Индиана, както научиха Браун и Холбрук. Поне не в момента. Бяха проявили достатъчно съобразителност да си намерят мотел преди да избухне всеобщата паника и сега бяха като в капан. Този мотел, като и онези, в които бяха отсядали в Уайоминг и Небраска, привличаше шофьорите. Имаше голям ресторант, но сега сервитьорките и клиентите бяха маскирани и нямаха особена охота за сближаване. Вместо това се хранеха и веднага се прибираха по стаите си или спяха по камионите. Всеки ден трябваше да се изпълнява нещо като ритуал. Камионите трябваше да се раздвижват, защото продължителният престой на място повреждаше гумите. Всички слушаха новините на всеки кръгъл час. Адска скука.