Том Клэнси - По заповед на президента

— Да, господин президент. Тайванските пилоти използват бели ракети, защото възприемат като непосредствена заплаха всяко учение на бойната авиация на континентален Китай в близост до острова…

— За какви бели ракети става дума? — отново се намеси Бретано.

— Извинете, господин министър. Белите ракети са с бойни глави, докато учебните обикновено се боядисват в синьо. Но защо пилотите от КНА са носели на борда ракети с топлинно насочване? При подобни ситуации ние обикновено не ги използваме, защото после стават неуправляеми или както казват пилотите, след като ги изстреляш, иди, че ги търси. Има още нещо подозрително. Всички останали ракети са управлявани чрез радарите. Вероятно тази злополучна ракета, която е ударила пътническия лайнер, е била единствената с независимо, топлинно насочване, изстреляна през този злополучен ден. Лично на мен цялата тази работа нещо ми намирисва.

— Това да не е намек, че сме изправени пред съзнателна провокация? — тихо попита Джак.

— Само предположение, господин президент. Цялата история ми изглежда като предварително скроена, като класическа уловка. Няколко изтребителя се нахвърлят върху нарушители на тяхното въздушно пространство, завързва се престрелка, загиват няколко пилоти и от двете страни, а ние никога няма да успеем да докажем коя от двете страни носи по-голяма вина. Ето, вижте този кадър — струва ми се, че изтребителят от КНА през цялото време държи пътническия лайнер на прицел, докато накрая го оставя за мишена на тайванския F-16. Но не мога да повярвам на тази версия…

— Защо?

— Защото така ще могат да ни насочат по погрешни следи — отвърна адмирал Джексън.

— Може би тайванският летец е бил прекалено възбуден от атаката и просто е сбъркал целта? — предположи министърът на отбраната.

— Но защо и той, и колегите му ще откриват огън по отстъпващите самолети, а не по тези, които са много по-близо до тях, господин министър? Аз съм служил като пилот на изтребител. И затова смятам, че това обяснение не изглежда правдоподобно. Дори неопитен летец, попаднал неочаквано в бойна обстановка, първо ще се ориентира откъде го заплашват и ще открие огън по най-близкия неприятел.

— Колко са загиналите? — попита Джак мрачно.

— Според последните данни жертвите са повече от сто — докладва Бен Гудли. — Има и оцелели, но още нямаме точния брой. Предполага се, че на борда е имало и американски граждани. Повечето пътници са били местни бизнесмени, пътуващи от Хонконг за Тайван.

— И какво предлагате?

— Преди да предприемем някакви действия, господин президент, първо трябва да узнаем дали са замесени наши хора в този инцидент. В момента в източната половина на Тихия океан имаме само един самолетоносач — «Айзенхауер», който заедно с ескорта си от крайцери и миночистачи е на път към Австралия за общофлотското учение «ЮЖЕН ПРИЗ». Но дори и да го отзовем, аз съм готов да се обзаложа, че няма да ни помогне да подобрим отношенията между Пекин и Тайпе.

— Длъжни сме да направим изявление за пресата — напомни Арни.

— Първо трябва да узнаем дали са загинали наши сънародници — рече Райън. — Ако сред жертвите има американски граждани… е, тогава ще имаме претекст да поискаме официално разяснение по случая, нали?

— Те ще се извинят и ще го обявят за фатална грешка — повтори Джексън. — Дори могат да обвинят тайванските пилоти, че първи са открили огън, и така да свалят от себе си цялата отговорност.

— Но ние няма да се хванем на въдицата им, нали, Роби?

— Не, Джак… извинете ме, господин президент. Не мисля, че можем да им имаме доверие. Искам да покажа тези записи на няколко от най-добрите ни експерти, за да сме напълно сигурни. Може пък да се окаже, че съм сгрешил… но не искам прибързано да променям мнението си. Пилотите на изтребители са сериозно обучавани бойци. Каква може да е причината да откриеш огън по отстъпващ изтребител, вместо по този, който се нахвърля върху теб? Само защото така ти е хрумнало ли?

— Какви са шансовете този трагичен инцидент да прерасне в по-сериозен конфликт?

— В Тайван е обявен национален траур — отвърна Ед Фоли. — Ще организират правителствена церемония за погребението на жертвите. Тяхната преса обсипа националната си авиокомпания със сурови упреци.

— А какви са вашите намерения? — попита го Гудли.

— Ако изводите на адмирал Джексън се окажат верни — макар аз лично да не съм склонен да ги приема като доказани — предпазливо започна Ед Фоли, — ние сме изправени пред сериозен проблем, въпреки че още не мога да го формулирам. За всички би било най-добре, ако се окаже само нещастен инцидент. Не мога да твърдя, че съм във възторг от предложението да изтеглим самолетоносача от Индийския океан, защото обстановката в района на Персийския залив никак не е спокойна.