Том Клэнси - По заповед на президента

Общо взето съобщението, което получил, било доста неясно и прибързано. Еърбъсът още бил във въздуха, затова военните решили да уведомят президента на Съединените щати, че е възникнал сериозен проблем, но повече никой нищо не знаеше.

— Окей, дръж ме в течение. — Райън погледна към бюрото си. — Ох, по дяволите! — Понякога усещането за могъщество от това да си президент беше толкова приятно. Но сега той бе безпомощен. Ами ако на борда имаше пътници от САЩ? И какво означаваше всичко това? И какво точно всъщност се бе случило?

Можеше да бъде и по-зле. Даряеи се качи отново на личния си самолет след по-малко от четири часа престой в Багдад, колкото да се справи с последните проблеми — този път речта му бе по-лаконична от обичайното — и да изпита удовлетворение от страха, който всели в сърцата им, когато ги скастри, че му губят времето с дреболии. Измъчван от киселините в стомаха си, аятолахът се настани на седалката в самолета с още по-кисело изражение. Махна мълчаливо с ръка на екипажа да включва двигателите. Отдавна бе усвоил този жест — с него бе давал знак да падат толкова много глави. След тридесет секунди екипажът вдигна подвижната стълба и мощните самолетни двигатели забучаха оглушително.

— Къде си научил така картите? — попита Адлер.

— Във флотата, господин държавен секретар — отвърна Кларк, докато събираше залозите. Току-що бе успял да измъкне с блъфиране две десетачки от самия държавен секретар.

— Винаги съм си мислил, че моряците не ги бива много на покер.

— Някои хора и досега поддържат това мнение — усмихна се Кларк.

— Гледайте го в ръцете — посъветва го Чавес.

Еърбъсът бе изгубил десния си двигател след ракетното попадение, но повредите му не се ограничаваха само с това. Ракетата с инфрачервено насочване го бе застигнала отзад, откъм дясната страна, и след като се бе врязала в масивния турбовитлов двигател, отломките от взрива бяха разкъсали външната обшивка на корпуса, като някои бяха засегнали един от резервоарите с гориво. Избухна пламък, не много силен, колкото да внесе паника сред екипажа.

Но имаше и друга, по-страшна опасност, за която още никой не подозираше. От пламъците в задната част на самолета нямаше да пострадат пътниците, нито пък можеше да експлодира празният резервоар — съвсем друго би било, ако ракетата бе застигнала самолети само четвърт час по-рано. Най-лошото бе в повредата на управлението на насочващите плоскости, монтирани недалеч от опашката.

Слава богу, можеха да летят безпроблемно дори само с един двигател, а левият не беше засегнат, затова го включиха на пълна мощност. Вторият пилот изключи захранването на десния и задейства ръчното управление на усъвършенстваната противопожарна система. След няколко напрегнати секунди аварийните сигнализатори млъкнаха и вторият пилот въздъхна облекчено.

— Повредени са хоризонталните стабилизатори — докладва той, докато се опитваше да ги задейства от пулта. Оказа се, че самолетът не се подчинява на командите му.

Но проблемът не се криеше само в уменията на пилотите. Еърбъсът всъщност се управляваше от компютърни програми. Мощната главна програма събираше данните директно от датчиците, пръснати по целия корпус, крилата и двигателите, плюс входните данни от уредите, ръчно задействани от двамата пилоти, анализираше ги и изпращаше следващите си команди към регулиращите плоскости. Ала при проектирането на самолета компютърните програмисти не бяха предвидили повреди от въздушни сражения. Програмата коректно регистрира спада на мощността и реши, че се е взривил десният двигател — защото така бе научена «да мисли». Бордовият компютър оцени тази първостепенна повреда, анализира и останалите, след което взе съответните мерки.

Оставаха им само трийсет километра. Пилотът регулира клапите, а компютрите — на борда всъщност имаше седем — веднага «прецениха» решението му като правилно и намалиха мощността на левия двигател. Изконсумирал повечето от запасите си с гориво, самолетът беше олекнал. Притежаваха цялата двигателна мощност, от която се нуждаеха за кацането. Височината намаляваше доста бързо, но това не изплаши пилотите, защото можеха да приземят самолета и ръчно. След кратко обсъждане решиха, че това е най-разумният избор. Във въздуха около тях се завъртя самотен изтребител, който искаше да им помогне с нещо, но единствено успя да им съобщи за повредата на десния двигател по канала за аварийна радиовръзка. Раздразнените и объркани пилоти му отвърнаха да не им се пречка.