Том Клэнси - По заповед на президента

— Самолетът е доста голям — замислено процеди капитанът.

— Но има само два двигателя, сър — отбеляза дежурният офицер.

— Ще го улучи — предсказа наблюдателят, застанал пред радарния екран.

— Дано профучи под него, дано го подмине… Ох, по дяволите! — изохка капитанът. Искаше му се да не е свидетел на тази жестока сцена. На екрана изображението на самолета се увеличи трикратно, а около него затрепка мигащият фон за излъчен сигнал за бедствие.

— Мейдей! Той излъчи «Мейдей», сър! — провикна се радистът. — Полет шест-шест-шест на тайванските авиолинии излъчва «Мейдей», ударени са крилото и двигателя… може би на борда е избухнал пожар!

— Дотам има само петдесет мили — каза дежурният офицер. — Летеше към летището на Тайпе.

Капитанът огледа набързо трите радарни екрана. Въздушната битка бе стихнала тъй бързо и неочаквано, както и бе започнала. Три изтребителя бяха свалени, може би още няколко бяха повредени, затова сега и двете страни оттегляха самолетите си. Откъм тайванския бряг се появиха още няколко изтребителя, за да ескортират завръщащите се ескадрили.

— Капитане! — обади се дежурният офицер откъм пулта за електронно разузнаване. — Включени са радарите на всички кораби в зоната. Претърсваме целия диапазон, за да класифицираме източниците.

Но опитният капитан знаеше, че това няма да помогне на ударения пътнически самолет. Сега от значение бе само едно — дали той ще успее да се снижи и да забави скоростта си.

— Имаме сателитна връзка с щаба на Тихоокеанския флот, сър — рапортува радистът.

— Говори капитанът на «Порт Ройъл». Току-що станахме свидетели на въздушно сражение. Една ракета се отклони и улучи пътнически лайнер, летящ по маршрута Хонконг — Тайпе. Самолетът още е във въздуха, но очевидно има повреда. Преди това бяха свалени два «МиГ»-а на ВВС към КНА, плюс един F-16 от тайванските ВВС. Вероятно е повреден още един F-16.

— Кой пръв откри огън? — запита дежурният офицер в щаба в Пърл Харбър.

— Според нас битката започнаха тайванските пилоти. Може да е било по погрешка. Или не са им издържали нервите… Ще ви изпратя лентите с видеозаписите от радарите колкото е възможно по-бързо.

— Много добре. Благодаря ви, капитане. Ще докладвам на командващия. Моля, дръжте ме в течение на следващите събития.

— Ще бъде изпълнено. — Капитанът остави микрофона и се обърна към дежурния офицер, който не откъсваше поглед от радарния екран. — Да се приготвят копия от видеозаписите за изпращане в Пърл Харбър.

— Разбрано, сър.

Полет 666 на тайванските авиолинии продължаваше по маршрута си към острова, но радарната следа показваше, че корпусът му се тресе от силни вибрации — дори не можеше да поддържа прав курс. Екипът за електронно разузнаване на борда на «Чандлър» прослушваше напрегнато честотите, запазени за радиообмен в района. Всички пилоти от международните линии говореха английски. За щастие гласът на радиста от поразения самолет се чуваше доста ясно, макар да говореше забързано и задъхано — зовеше за помощ и искаше да разчистят пистата на летището за аварийно кацане, докато двамата пилоти се мъчеха да овладеят системите за управление на повредения самолет. Единствено те знаеха колко сериозни са повредите. Останалите си оставаха безпомощни зрители, шепнещи молитви самолетът да издържи поне още петнадесет минути.

Оттук нататък събитията се развиха много бързо. В щаба адмирал Дейвид Сийтън заповяда на дежурния офицер незабавно да включи аварийния канал, да се свърже с главнокомандващия на Тихоокеанския флот и същевременно да подаде спешен рапорт до Вашингтон. След това нареди да се предадат спешни заповеди до шестте американски бойни кораба и подводници в района да бъдат нащрек, готови за бойни действия. Накрая бе излъчено първото шифровано съобщение до всички американски агенти, следящи различни военни обекти в Тайван — поради сложните мерки за сигурност тези съобщения отнеха повече време. Заради ранния час не завариха никой от персонала в посолството в Тайпе, нито някой от хората на ЦРУ, за да им заповядат незабавно да потеглят към летището и да посрещнат повредения самолет. Засега нямаше какво да се предприеме, освен да се изчака пороят от въпроси, които щяха да рукнат от Вашингтон и на които той още нямаше отговорите.

— Търси ви Бенджамин Гудли, сър.

— Свържете го. — След кратка пауза президентът попита: — Бен, какво се е случило?

— Възникнал е неочакван проблем в Тайван, господин президент.