Том Клэнси - По заповед на президента

— Цел №7 завива, новият курс е нула-девет-седем.

— Насочват се право към тайванците! Вече са в обсега на радарите им… — задъхано доложи лейтенантът. За пръв път в гласа му се прокрадна тревожна нотка. — Цел №7 следва плътно траекторията на изтребителите F-16, без да ги изпуска от радарите си.

В този миг тайванските изтребители F-16 също влязоха в широк завой.

— Хм… — процеди дребният офицер, застанал до пулта за електронно разузнаване. — Сър, цел №7 току-що превключи радарите си в следящ режим. — Сега, вместо да се ограничи с търсенето на целите, електронната система можеше да насочва и ракетите въздух-въздух. Неприятелският акт отпреди няколко секунди прерасна в открито враждебно поведение.

Тайванските изтребители се разделиха на две ята и започнаха да маневрират поотделно. Китайските последваха примера им. Първата четворка, означавана като цел №6, вече бе достигнала разграничителната линия и се насочваше на запад, за да се прибере в някое от военните летища на континента.

— Вижте!

На екрана се появи съвсем малка точка, която започна бързо да се отдалечава от изображението на един от тайванските изтребители.

— По дяволите! — извика щурманът. — Изстреляха ракета!

— Може би са две… — поправи го капитанът.

Високо в небето двете ракети AIM-120, също американско производство, се раздалечиха и поеха по две отделни траектории, всяка към своята цел.

— Помислили са, че онези от континента са решили да ги атакуват. Ох, Господи! — извика капитанът и се обърна към радиста. — Веднага ме свържи с щаба на Тихоокеанския флот!

Но само след няколко секунди на екрана един от китайските изтребители избухна в пламъци. Предупреден, вторият изтребител форсира двигателите си и в последната секунда успя да избегне преследващата го тайванска ракета.

После се обърна. Най-южният тайвански изтребител също се завъртя и цел №6 рязко изви на север, с включени радари. След десет секунди във въздуха полетяха още шест ракети, всяка устремена към своята цел.

— Пред очите ни се разиграва свирепа въздушна битка — отбеляза щурманът. Капитанът вдигна микрофона:

— Всеобщо повикване, всеобщо повикване! — После предупреди капитаните на другите два кораба, на десетина морски мили, единият западно, а другият източно от него. Във всички отделения на «Порт Ройъл» кънтяха звънците за бойна тревога.

— Засякох сигнала — отвърна капитанът на «Съливанс». От трите американски кораба той бе най-близо до континента.

— И аз го получих на екраните — обадиха се от «Чандлър». Те пък бяха най-близо до остров Тайван, но получаваха чрез сателитен канал радарната картина от електронната система ЕГИДА.

— Улучиха го! — Още един китайски изтребител полетя към мрачните океански води. След още пет секунди избухна един F-16. Повечето от свободните членове на екипажа се събраха в командния център, за да заемат позициите си за бойни действия.

— Капитане, цел №6 се опитва да симулира…

— Да, виждам. Но още не е дошъл краят на схватката.

Точно според предсказанието му във въздуха се стрелна още една ракета. Беше толкова малка, че радарите на системата ЕГИДА едва я уловиха, обаче техниците веднага коригираха усилването, като «изстреляха» в зоната мощен радиоимпулс и картината веднага се изясни.

— О, по дяволите! — извика щурманът. — Капитане, вижте!

Опитният командир веднага схвана защо се бе изплашил щурманът. Някой бе изпуснал контрола над ракетата с търсеща глава в инфрачервения обхват и най-силно излъчващата топлина цел в съседство се бе оказал пътническият «Еърбъс 310» на тайванските авиолинии, с два огромни турбодвигателя, производство на «Дженеръл електрик» — тази американска компания бе произвела и двигателите на трите американски кораба. Сега на фона на изгряващото слънце еърбъсът изглеждаше като огромно червено око.

— Капитан Албертсън, веднага го предупредете! — извика капитанът.

— Еър Чайна шест-шест-шест, говори боен кораб от флотата на САЩ. Към вас е изстреляна ракета от изтребител, който се връща от бойна мисия, откъм северозапад. Повтарям, веднага се отклонете от курса, от северозапад ви заплашва ракетен удар!

— Какво, какво? — Но огромният самолет веднага се разклати, влезе в ляв завой и започна да се снижава. Обаче вече нищо не можеше да го спаси.

Ясно очертаният на екрана вектор на траекторията на ракетата нито веднъж не изпусна мишената. За миг смаяните американски моряци си помислиха, че тя може да се самовзриви и да падне в океана, обаче ракетата летеше със скорост, трикратно по-голяма от скоростта на звука, а пътническият лайнер се движеше с доста по-ниска скорост, защото вече наближаваше тайванското летище. Пилотът отново гмурна надолу носа на самолета, но с това само улесни преследващата го ракета.