Том Клэнси - По заповед на президента

Петнайсет километра. Скоростта спадна под 370 километра в час. Опитаха се да спуснат задкрилките, но не успяха да задействат тези от дясната страна. Компютрите, «надушили» още няколко повреди, «не посмяха» да включат и левите. Което пък не позволи на пилотите да намалят достатъчно скоростта. Двамата пилоти изругаха яростно, споменаха нещо за майките на програмистите и решиха да рискуват.

— Колесника! — изрева старши пилотът. Вторият пилот натисна лостовете и масивните колела започнаха да се спускат. Двамата въздъхнаха облекчено. Но не подозираха, че десните колела са повредени от удара.

Пред погледите им се показа летището. В другия край на пистата забелязаха мигащите светлини на линейките и пожарните коли. Еърбъсът обикновено се приземяваше при скорост 250 километра в час, но сега връхлитаха върху пистата с 360…

Самолетът се приземи доста твърдо и се понесе по бетона, но не задълго. Повредените десни колела закъсняваха и само след секунда по бетона започна да стърже метал. Двамата летци и седемте компютъра се опитаха да задържат курса, но не постигнаха нищо. Корпусът рязко се изви наляво, левите колесници изтрещяха оглушително и масивният двигател с грохот се стовари върху пистата. Лявото крило се откърши и веднага избухна пламък.

Притичалите пожарникари не успяха да спасят пътниците, обгърнати от огнената стихия. По-късно съобщиха, че от огъня и от задушаване са загинали 127 души. Останалите сто и четирима, заедно с екипажа, побягнаха ужасени, окървавени, изподрани, очернени.

Според указанията френските летци насочиха самолета към терминала на ВВС, където ги очакваше подсилена охрана. Веднага след кацането им съобщиха да се отправят към съседния пътнически самолет, който се беше приземил малко преди тях.

— Да, пристигнахме — прозина се Динг. — Сега…

— Извинете — прекъсна го чернокосата стюардеса. — Наредиха ни да останем в салона, докато приключат с обслужването на самолета, пристигнал преди нас.

— Той не крие стремежите си още отсега да ни се налага дори и в най-дребните неща — измърмори Чавес.

— Моля ви, изгасете осветлението в салона — каза Кларк и даде знак на партньора си.

— Но защо… — понечи да възрази държавният секретар, но Кларк му даде знак да замълчи. Стюардесата изпълни молбата му. Динг отключи чантата си и измъкна от нея фотоапарат.

— Какво ще снимате? — тихо запита недоумяващият Адлер.

— Пред нас има правителствен самолет — каза Джон и се наведе към прозорчето. — Не се виждат други машини от този клас, пък и сега го насочват към терминала на военните. Ще проверим дали ще можем да засечем кой е долетял с него.

Шпионите си остават шпиони за цял живот, каза си Адлер, но предпочете да не го повтори гласно. Дипломатите обаче също трябваше да са добре информирани и знаеха, че с толкова скъп самолет се разрешава да пътуват само членове на правителството на новообразуваната Обединена ислямска република. След няколко секунди към съседния самолет се приближи кавалкада от луксозни автомобили.

— Някоя важна птица — отбеляза Динг.

— Какъв филм си заредил?

— Достатъчно чувствителен, господин Кларк — отвърна Чавес и регулира телеобектива. В кадъра попадна целият корпус на чуждия самолет. Не можеше да си позволи по-силно увеличение.

— О! — пръв реагира Адлер. — Хм, това се казва изненада!

— Самият Даряеи, нали? — попита Кларк.

— Да, това е нашият приятел — потвърди държавният секретар.

Чавес на бърза ръка изщрака десетина кадъра, за да запечата мига — посрещачите наобиколиха Даряеи и го запрегръщаха като богат чичо, отдавна обявен за изгубен и внезапно завърнал се. После го поведоха към най-близката лимузина, която потегли почти веднага. Чавес направи още една снимка и пъхна фотоапарата в чантата. След още пет минути им разрешиха да слязат от самолета.

— Дали ще ме информират какъв ще е дневният ред? — попита Адлер на път към изхода.

— Вероятно не — реши Кларк. — Според мен ще изгубим няколко часа преди да започне срещата.

До най-долното стъпало ги очакваше френският посланик с още един мълчалив мъж, очевидно от охраната, плюс десетина местни сановници. Потеглиха с две лимузини към френското посолство, водени от два ирански автомобила. Отзад още две коли завършваха полуофициалната процесия. Адлер и посланикът бяха в първата, а Чавес и Кларк — във втората кола. С тях беше шофьорът и още един набит мъж на предната седалка, очевидно определен за техен придружител.