Том Клэнси - По заповед на президента

— Добре дошли в Техеран, приятели — започна придружителят, щом намести автомата между краката си.

— Мерси — отвърна Динг и се прозина.

— Съобщиха ми, че не посещавате Техеран за пръв път — обади се французинът.

— А вие откога сте в страната? — полюбопитства Джон.

— От две години. Колата е проверена — допълни той, с което навярно искаше да каже, че няма микрофони.

— Имаме за вас съобщение от Вашингтон — обърна се посланикът към Адлер в предната кола, след което му преразказа накратко за инцидента в Тайпе. — Опасявам се, че ще ви очаква доста работа след завръщането ви във Вашингтон.

— Боже мой! — възкликна държавният секретар. — В този момент само това ни липсваше. Има ли някакви официални реакции?

— Поне аз не съм уведомен. Но и те няма да закъснеят. Според дневния ред ще се срещнете с Даряеи в десет и половина, така че ще имате време да си починете след дългия полет. Обратният полет до Париж е предвиден след вечерята. Ще ви бъде оказано пълно съдействие за всичко.

— Благодаря ви, господин посланик — промълви Скот Адлер. Бе прекалено уморен, за да разговаря по-обстойно.

— Имате ли представа какво се е случило? — попита Чавес в задната кола.

— Знаем само това, което ни съобщи пресслужбата на вашето правителство. Очевидно в небето над Тайванския проток се е разиграла кратка въздушна схватка и някаква ракета е поразила непредвидена цел.

— По случайност ли? — обади се Кларк.

— Засега нямаме потвърждение на тази версия.

— Вероятно е доста трудно да се улучи въздушен лайнер, без да пострада част от пътниците. — Динг затвори клепачи, замислен за мекото легло, което го очакваше в посолството.

Същите новини бяха докладвани и на Даряеи почти по същото време. За изненада на своя придружител — висш мюсюлмански духовник, аятолахът не прояви интерес. Махмуд Хаджи отдавна бе решил, че е вредно да се допускат до висшата политика хора, които винаги изостават от събитията.

Френското гостоприемство не ги разочарова, въпреки че се намираха в град, който може би най-много от всички останали столици се различаваше от Париж. Щом влязоха в сградата, трима униформени служители поеха чантите от ръцете им, а иконом в пищна ливрея ги отведе да си починат. Леглата им бяха приготвени и ги очакваха, а на нощните шкафчета бяха оставени чаши вода с лед. Чавес заспа веднага. Но Кларк дълго не можа да затвори очи. Последния път, когато се криеше в посолство в този град… но какво ставаше с него? Защо се тревожеше толкова за тази отдавна затворена страница от миналото си?

Брифингът започна с рапорта на адмирал Джексън, допълнен с видеозаписите, изпратени от корабите в Тайванския проток.

— Тези кадри са заснети от екипажа на «Порт Ройъл». Получихме дублиращи записи и от «Съливанс», с незначителни разлики, затова ще използваме само първия комплект — обясни той на присъстващите в заседателната зала и започна да показва обектите върху широкия екран.

— Изглежда, че на водещата група китайски изтребители е било възложено да симулира нападение от континента към остров Тайван, като задачата на втората група от още четири изтребителя е била да охранява първата от евентуален контраудар. Отдолу, от земята, всичко е изглеждало като добре изпълнено стандартно учение. Обаче пилотите от втората група, вместо да следват водачите си от първата, превключват радарите в режим, общоприет за начало на въздушна атака, и на тайванските летци не е оставало нищо друго, освен да си помислят, че в следващия миг ще бъдат нападнати. Именно тогава не издържат нервите на един от тайванците и той изстрелва ракета. Примерът му последва пилотът от съседния изтребител. Тогава всички откриват ожесточен огън. Изтребителите F-16 започват бързи маневри около противниците си, но попадат в следващата клопка — ето, вижте тук, един пилот катапултира, но според нас е успял да оцелее. А тук този изтребител изстрелва още четири ракети и една от тях застига пътническия лайнер. Много рядко се случва такива ракети да летят толкова надалеч. Ние проверихме разстоянието — оказа се с три километра повече от максималния разчетен диапазон на ракетите от този клас. В мига, когато ракетата поразява еърбъса, всички изтребители вече са променили курса си и са се отдалечили. В края на краищата инцидентът приключва със загуби и за двете страни.

— Инцидентът — обади се Тони Бретано.

— Да, сигурно така изглежда отстрани. И все пак има едно «но»…

— Защо са били снабдени с бойни ракети за учебни полети? — попита Райън.