Том Клэнси - По заповед на президента

— Може би търсите нещо за подарък на съпругата ви? — попита Льофевр.

Кларк се усмихна стеснително.

— Е, човек никога не знае на какво ще попадне. Но наближава годишнината от сватбата ни.

— Откъде сте? — попита го един от търговците.

— От Америка — отвърна Джон, също на английски.

Иранският златар веднага бе отгатнал националността на чужденеца, може би по облеклото му, и реши да се възползва от шанса да освежи познанията си по английски.

— Не се случва често да ни посещават клиенти от Америка.

— Много жалко. Когато бях млад, често ми се налагаше да пътувам. — Огърлицата, която привлече погледа му, беше много изящна и красива. Джон видя етикета с цената, набързо пресметна наум сумата в долари и си каза, че е напълно приемлива за него. И освен това наистина наближаваше годишнината от сватбата му.

— Може би някой ден нещо ще се промени — предпазливо подметна търговецът.

— За съжаление, все още има много различия между вашата и моята страна — натъжено констатира Джон. Да, можеше да си позволи този екзотичен подарък, пък и носеше доста пари, както винаги, когато пътуваше в чужбина. Едно от достойнствата на щатския долар бе в това, че вървеше дяволски добре по всички краища на света.

— Нещата се променят — продължи златарят.

— Нещата трябва да се променят — съгласи се Джон. Отмести поглед встрани към съседната огърлица, чиято цена обаче се оказа доста по-висока. Тук нямаше проблеми с продажбата на такива скъпи накити — поне едно предимство не можеше да се отрече на ислямските страни: в тях властите умееха да се справят със заплахите от кражби. — Много малко усмивки видях днес по улицата, макар че сме насред пазара.

— Двама мъже вървят неотклонно по стъпките ви.

— Наистина ли? Е, нали с нищо не нарушавам законите ви? — попита Кларк, ала не успя да прикрие загрижеността си.

— Не, с нищо не ги нарушавате, господине. — Но търговецът не изглеждаше много спокоен.

— Ще взема тази — рече Джон и подаде огърлицата на златаря.

— Как ще платите?

— С американски долари. Става, нали?

— Да, но тогава цената ще бъде деветстотин от вашите долари.

Джон едва успя да прикрие изненадата си. Дори и в Ню Йорк, в някоя от фирмите за продажби на едро, такава огърлица би струвала тройно по-скъпо. Преди да чуе предложението на търговеца, Кларк се колебаеше дали ще има достатъчно пари и се надяваше да получи отстъпка, още повече че в Близкия изток пазаренето беше едно от традиционните удоволствия. Очакваше с умел пазарлък да склони иранеца да намали цената някъде докъм хиляда и петстотин долара, дори и с цената на продължителен спор. А ето че необходимостта да се пазари отпадна въобще. Дали бе чул добре колко му искаше този странен търговец?

— Деветстотин долара! За тази огърлица?

С драматичен жест търговецът притисна ръка към сърцето си.

— Осемстотин и нито долар по-долу! Да не искате да се разоря заради вас?

— Много сте упорит в пазарлъка. — Кларк реши да не отстъпва, за да задоволи любопитството на двамата ирански съгледвачи, които приближаваха към него.

— А вие пък сте неверник! Да не би да просите милостиня? Това е много фина огърлица, достойна за подарък на всяка почтена съпруга, а не за някоя развратница!

Кларк съобрази, че с поведението си може да изложи този непознат, но симпатичен иранец на сериозна опасност, затова побърза да измъкне портфейла си. Отброи банкнотите и му ги подаде.

— Много ми давате. Аз не съм мошеник! — С недоволен жест златарят му върна една банкнота.

«Само седемстотин долара за този златен накит!»

— Извинете, нямах намерение да ви обидя — промълви Джон и прибра огърлицата във вътрешния джоб на сакото си.

— По дяволите, какво му стана на този човек? — запита Кларк, щом се отдалечиха. Не беше очаквал толкова бурна реакция.

— Да… ентусиазмът, с който в началото посрещаха новия режим, вече е доста поохладнял. Това, което се случи с вас, е много показателно. Но и вие си изиграхте чудесно ролята, мосю Кларк. Откога работите за ЦРУ?

— Достатъчно дълго, за да не се изненадвам прекалено от подобни сцени. Доколкото си спомням, при такива ситуации вие, французите, използвате думата «merde», нали не греша?

— Да, не грешите. А тази огърлица наистина ли е за съпругата ви?

— Да — кимна Джон. — Да не би онзи иранец да пострада?

— Хм, не ми се вярва, но… но може да изгуби при обменянето на доларите. И все пак беше доста интересен, нали?

— Искам по-бързо да се приберем в посолството. Трябва да събудя помощника си.