Том Клэнси - По заповед на президента

След четвърт час се прибраха в сградата на френското посолство и Джон веднага се отправи към стаята си.

— Как е времето навън, господин Кларк? — Но Кларк само бръкна в сакото си и му подаде огърлицата. Чавес я претегли в дланта си. — Хм, не е от най-леките.

— Можеш ли да отгатнеш за колко я купих, Доминго?

— Изглежда ми някъде около двадесет и един карата, на тегло е горе-долу към… хм, не мога да позная колко грама е, но ми се струва, че ще излезе някъде към две-три хиляди долара…

— Ще повярваш ли, че се сдобих с нея само за седемстотин?

— Стига де! — засмя се Чавес, но в следващия миг го погледна тревожно. — Изглежда тук не ни обичат много, познах ли?

— Нещата се променят — тихо отвърна Джон, припомняйки си думите на златаря.

— Много ли е зле? — попита Кати.

— Според последните сведения са оцелели общо сто и четирима от пътниците, за деветдесет е сигурно, че са загинали, още тридесет не са открити, но се очаквало да открият и разпознаят труповете им до два-три часа — каза Джак. Агент Раман току-що бе донесъл телеграмата до вратата на спалнята. Сред оцелелите има шестдесет американци. Петима са загинали. Деветима са в неизвестност и се предполага, че и те са сред мъртвите. За Бога, на борда е имало четирийсет пътници от комунистически Китай! — Той смаяно разтърси глава.

— Но защо търговци от комунистически Китай ще летят за остров Тайван?

— Защо ли? Защото е така, скъпа. Китайците от двата бряга на Тайванския проток се дърлят като кучета за кокал, но не могат един без друг.

— А ние какво ще предприемем?

— Не знам. За днес сутринта е насрочена пресконференция. Дано дотогава получим повече сведения. По дяволите! Имаме четиринайсет загинали американски граждани, и то на другия край на света. Нали от мен се очаква да защитавам правата им? От мен се очаква да протестирам срещу всеки опит за покушение срещу наши граждани.

— Хора умират ежедневно, Джак — напомни му първата дама.

— Но не и от ракети въздух-въздух — въздъхна Райън.

— Мир вам — започна аятолахът, като се надигна от креслото си, за да посрещне високия си гост. Разговаряха чрез преводач, обичайна практика при подобни срещи — не само за по-голяма точност при размяната на мнения, но и ако нещо се обърка, винаги може да се обвини преводачът, че той е виновен за недоразумението — така и двете страни разполагаха с удобно средство за измъкване. — Нека Аллах да благослови тази среща.

— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете в такъв кратък срок — заяви Адлер и се настани в приготвеното за него кресло.

— Вие идвате много отдалеч. Добре ли пътувахте? — любезно се заинтересува Даряеи.

— Нямахме никакви затруднения — призна Адлер. Успя да потисне прозявката си. Беше недопустимо да показва признаци на умора. Преди да тръгне за срещата беше изпил три чаши силно кафе и сега стомахът му се обаждаше. За всяка сериозна среща дипломатите се подготвят старателно, като хирурзи пред вратата на операционната, а той притежаваше достатъчно опит, за да си позволи да покаже, че стомахът му е неспокоен от вълнение.

— Съжалявам, че не успяхме да ви покажем повече от нашия град. Тук има толкова много красиви гледки и исторически паметници. — Двамата мъже изчакаха превода. Преводачът беше тридесетгодишен мъж, доста напрегнат, и според Адлер се страхуваше от Даряеи. Беше облечен в леко поизмачкан костюм, но пък аятолахът беше с широки персийски дрехи, може би за да подчертае духовната и националната си принадлежност. Махмуд Хаджи се държеше изтежко, но без видими признаци на враждебно отношение… ала най-странното бе, че изглеждаше напълно лишен от нормално човешко любопитство.

— Може би при следващото ми посещение.

Последва приятелско кимване.

— Да. — Този път го каза на английски, което веднага напомни на Адлер, че този иранец разбира езика на своя гост. Все пак това бе малко необичайно нарушение на протокола, машинално отбеляза държавният секретар.

— Много време измина, откакто не е осъществяван директен контакт между представители на вашата и на моята страна, поне не на толкова високо ниво.

— Това не може да се отрече, обаче ние нямаме нищо против подобни контакти. С какво мога да ви бъда полезен, господин държавен секретар?

— Ако не възразявате, бих бил радостен да обсъдим въпросите около стабилността в този район.

— Стабилността ли? — невинно подпита Даряеи. — Какво искате да кажете?

— Учредяването на Обединената ислямска република доведе до появата на нова държава в района, която превъзхожда всички свои съседи както по територия, така и по брой на населението. Това е въпрос, който донякъде ни безпокои.