Том Клэнси - По заповед на президента

Само че Адлер нито за миг не му повярва, особено за Израел. Ако аятолахът наистина имаше миролюбиви намерения, първо щеше да спомене за Йерусалим, а не да се задълбае в отношенията между Техеран и Вашингтон. Именно Израел беше необявеният посредник в преговорите за размяна на оръжие срещу заложници и иранците не се бяха посвенили да вземат пари дори от най-върлия си противник в Близкия изток.

— Надявам се, че в бъдеще на тази основа ще успеем да съградим много.

— Ако вашата страна се отнася с уважение към моята, тогава можем да разговаряме. И ще можем да се заемем с обсъждането на подобряването на нашите отношения.

— Ще предам това на моя президент.

— Вашата страна наскоро преживя тежка загуба. Бих му пожелал да има сили да изцери раните на своя народ.

— Благодаря ви. — Двамата се изправиха едновременно, отново си стиснаха ръцете и Даряеи изпрати Адлер до вратата.

Кларк се сепна, когато иранските служители скочиха като един. Даряеи съпроводи Адлер чак до външната врата и още веднъж му подаде ръка. След две минути те вече се бяха настанили в лимузините с номера от дипломатическия корпус, за да поемат направо към летището.

— Интересно как ли са приключили преговорите — обади се Джон. Въпросът беше отправен към цялата група. Всички си мислеха точно за това, обаче никой не желаеше пръв да наруши мълчанието.

Трябваше да изчакат церемонията по изпращането. Френският посланик размени няколко реплики с Адлер, без да престава да стиска ръката му. На Кларк и Чавес не им оставаше друго, освен да се оглеждат наоколо, но нямаше нищо, което да ги заинтересува — както и трябваше да се очаква естествено. Динг реши да надникне в най-близкия хангар и за негово удивление никой не го спря. Вътре имаше някакъв самолет, полуразглобен. Двигателят бе свален на широка платформа и около него се суетяха няколко механици.

— Можеш ли да повярваш, че вътре е пълно с кафези за пилета?

— Какво? — недоверчиво промърмори Кларк.

— Провери сам, господин Кларк.

Джон отиде до вратата. Покрай стените бяха подредени лавици, а върху тях бяха струпани телени кафези, от онези, с които търговците пренасят пилета. Доста смешна гледка за военновъздушна база.

На другия край на летището Киноартиста следеше изпращането на последния екип. Полетът бе до Виена.

На сутринта повечето от жителите на Съединените щати узнаха това, за което техният президент вече бе уведомен. Единадесет американски граждани бяха мъртви, а още трима — безследно изчезнали в самолетна катастрофа на другия край на земното кълбо. Репортерите от местната телевизия бяха пристигнали на летището тъкмо навреме, за да заснемат енергичните опити на екипите от бърза помощ. Но на записа се виждаше само огнено кълбо. Десет пожарни коли заобиколиха горящите останки на самолета, но бе прекалено късно, за да спасят някого. Линейките сновяха като обезумели. Някакви изпоцапани хора, очевидно оцелелите, се щураха насам-натам. Екраните се изпълниха с плачещи жени, загубили съпрузите си, родители, търсещи изгубените си деца, с една дума — пълен хаос, от който нищо не можеше да се разбере.

Тайванското правителство незабавно протестира срещу въздушното пиратство и поиска да се свика по спешност Съветът за сигурност към ООН. Само след няколко минути Пекин излезе с декларация, в която се уточняваше, че китайският самолет, по време на безобиден учебен полет, е бил внезапно атакуван и в отговор е открил огън, като мярка за самоотбрана. Пекин напълно отричаше да е съпричастен в катастрофата с въздушния лайнер и обвиняваше за инцидента бунтовническата провинция, както китайците от континента бяха свикнали да наричат Тайван.

— Какво още можем да очакваме? — попита Райън адмирал Джексън в 7:30 сутринта.

— За около два часа техниците ще прослушат и двата записа. Повиках неколцина опитни пилоти на изтребители и двама специалисти от разузнавателния център на ВВС, за да потърсим още нещо в записите. Обаче знаеш ли — електронната сигнатура на ЕГИДА се различава съвсем ясно сред радиочестотите. От двайсет години им е известно за какво използваме този кораб. Следователно китайците отлично са знаели, че следим движението на кораби и самолети в района. Това не бива да се забравя, когато се анализира инцидентът.

— Продължавай.

— Освен това на борда на «Чандлър» имаме разузнавателен екип за подслушване на речевите канали за връзка. Вече разполагаме с превода на разговорите между китайските пилоти. Цитирам по памет откъс от техния радиообмен, тридесет секунди след началото на схватката: «Хванах го, хванах го, ще му пусна една ракета!» В същия момент е била изстреляна ракетата с топлинно насочване към пътническия лайнер. И накрая, нашите експерти са единодушни, че е нелогично да изстрелваш ракета към пътнически самолет, намиращ се малко извън стандартния обсег на ракети от този клас, когато те преследва чужд изтребител. Джак, тази история ми намирисва на нещо… на нещо много лошо.