Том Клэнси - По заповед на президента

— Адмирале — попита Арни ван Дам, — може ли да отнесем този въпрос в съда?

— Аз не съм юрист. Разбирам само от изтребители и кораби. Не разполагам с неопровержими доказателства, но пак ще повторя, готов съм да се обзаложа сто към едно, че не греша в преценката си.

— Не мога да заявя това пред репортерите — рече Райън и погледна часовника си. Оставаха му броени минути до началото на пресконференцията. — Ако са го извършили съзнателно…

— Без «ако», Джак, разбра ли?

— По дяволите, Роби, разбрах какво ми каза още първия път! — сърдито го прекъсна Райън. — Не мога да отправя обвинение към суверенна държава за акт на насилие, без да разполагам с абсолютно надеждни доказателства. Но нека да приемем, че са го замислили предварително. Това обаче означава, че имат някаква цел, за която ние нищо не знаем. Какво може да се крие зад цялата тази проклета история? Възможно ли е да планират нахлуване на Тайван?

— Не могат да си го позволят — припряно заяви Джексън. — Нямат достатъчно авиация. По базите им в този район не се забелязва повишена активност, обаче отново са се активизирали в североизточен Китай, близо до границата, с което пак изнервят руснаците. Така че от военна гледна точка отговорът е «не».

— Искаш да кажеш, че няма да нападнат по въздуха? — попита Ед Фоли.

— Не притежават необходимата бойна авиация — скептично поклати глава Роби. — Но дори и да се опитат, тайванските пилоти ще ги изпозастрелят като патици. Могат да предприемат нападение по море, но както ви споменах още вчера, това ще им коства много кораби и самолети.

— Тогава излиза, че са нападнали пътническия самолет само за да проверят как ще реагираме, така ли да го разбирам? — учуди се президентът. — Та това е глупаво!

— Може би за да проверят бойната ни готовност — предположи Джексън.

— Стига, адмирале — възрази Бен Гудли. — В пътническия самолет са пътували повече от двеста души. Нима ще заложат живота на толкова хора на карта?

— Нека да не бъдем прекалено наивни, Бен — каза Фоли. — Всички знаем, че те не споделят нашето сантиментално отношение към човешкия живот.

— Но нали…

Райън рязко ги прекъсна:

— Стига! Престанете с този безсмислен спор! Ще потвърдим, че става дума за предумишлен акт на насилие, но все още нямаме неоспорими доказателства. А освен това не знаем каква е целта на това нападение, а след като не я знаем, нямаме право да го обявим за нарушение на международното право, нали? — Всички кимнаха.

— Чудесно, тогава след петнадесет минути ще направя изявление, но после репортерите ще ме засипят с въпроси, а аз ще бъда принуден да им сервирам само куп лъжи.

— В общи линии точно така ще стане, господин президент — потвърди Арни ван Дам.

— Никак не ми допада тази роля! — гневно каза Джак. — И на всичкото отгоре онези в Пекин ще са наясно, че говоря лъжи.

— Възможно е, но не е съвсем сигурно — възрази Ед Фоли.

— Никога не съм бил добър лъжец — въздъхна Райън.

— Налага се да се научиш — посъветва го Арни ван Дам. — И то бързо.

Обратният полет от Техеран до Париж премина в мълчание. Адлер нагласи масичката пред седалката, извади бележника си и през целия път записваше диалога от срещата в Техеран, като използваше добре тренираната си памет. После добави личните си впечатления за всичко, от външния вид на Даряеи до хаотично нахвърляните документи върху бюрото му. Накрая му остана един час да прегледа обширните записки и да се заеме с аналитичните коментари. Престоят в Париж бе по-малко от час, но това се оказа достатъчно да се срещне още веднъж с Клод и придружителите му и дори да изпият по чаша вино. Накрая шефът на американската дипломация и свитата му отново се озоваха на борда на VC-20B.

— Как мина? — попита Джон, когато самолетът набра височина.

Адлер си припомни, че Кларк не е обикновен агент на ЦРУ, а член на Службата по оценка на външнополитическите промени.

— Първо ми кажете — какво успяхте да свършите, докато се разхождахте из улиците на Техеран?

Джон бръкна в джоба си и извади златната огърлица.

— Това означава ли, че сме ангажирани с някой в Техеран? — усмихна се изненадано държавният секретар.

Кларк посочи към Динг.

— Не, сър. Само той е ангажиран.

Когато самолетът се издигна още по-нависоко в небето, радистът включи свързочната апаратура. Факс апаратът веднага започна да печата.

— … последните данни потвърдиха, че има единадесет загинали американски граждани, а трима са безследно изчезнали. Четирима от оцелелите граждани на САЩ са с тежки обгаряния и са настанени в местните болници. С това приключвам изявлението си — заяви президентът.