Том Клэнси - По заповед на президента

— Господин президент! — ревнаха едновременно тридесет гласа.

— Моля ви, един по един. — Джак посочи една журналистка от предния ред.

— Пекин твърди, че Тайван пръв е открил огън. Ще го потвърдите ли?

— Вече обсъдихме получените сведения, обаче ни е нужно още време, за да се уверим, че всичко е изяснено докрай. Не мисля, че имам право да обявявам окончателна преценка за инцидента.

— Но и двете страни са си разменили удари, нали? — продължи журналистката.

— Да, изглежда, че е станало точно така.

— Тогава знаем ли чия ракета е поразила еърбъса?

— Както вече ви обясних, все още продължаваме разследването. — «Дръж ги изкъсо, Джак!» — каза си той. Нали все още с нищо не ги бе излъгал? — Да? — посочи той към следващия репортер.

— Господин президент, при толкова много загинали американски граждани какво ще предприемете, за да ни гарантирате, че тази трагедия няма да се повтори?

Поне на този въпрос можеше да отговори напълно искрено.

— В момента се занимаваме тъкмо с това. Обаче засега няма да кажа нищо повече, освен че ще призовем правителствата на двата Китая да се въздържат от каквито и да било ответни реакции и да обмислят грижливо следващите си действия. Нито едно правителство в света не печели от смъртта на невинни граждани. Напоследък в този район военните проведоха доста интензивни учения, а напрежението, възникнало в резултат на тези учения, не е от полза за стабилността в района.

— Излиза, че ще призовете и двете страни да ограничат маневрите, така ли да ви разбираме?

— Да. Ще им предложим да обсъдят ситуацията по-задълбочено.

— Господин президент — обади се Джон Плъмър, — това е първата външнополитическа криза, откакто влязохте в Белия дом, и…

Райън го погледна намръщено. Искаше му се да му тръсне в лицето, че първата криза не е тази, а онази, която се разрази именно по негова вина, обаче не можеше да си позволи да си създава още врагове сред журналистическата гилдия. Всеки президент бе длъжен да се старае да печели повече приятели сред представителите на всемогъщите медии, макар че, както сам се бе убедил, това бе изключително трудна задача.

— Господин Плъмър, преди да заявите нещо, първо сте длъжен да проверите фактите. Ние полагаме максимални усилия за установяването на истината. Тази сутрин събрах съветниците си по въпросите на националната сигурност…

— Но къде е държавният секретар Адлер? — прекъсна го Плъмър. Опитният репортер бе изпратил един от помощниците си да следи какви правителствени лимузини са пристигнали тази сутрин в Белия дом откъм входа за Западното крило. — Защо не присъства на тази пресконференция?

— Ще дойде по-късно. — Райън предпочете да избегне прекия отговор на въпроса на кореспондента.

— Но къде е в момента? — настоятелно попита Плъмър.

Райън поклати глава.

— Нима правителството може да се занимава само с този инцидент? Още е съвсем рано, а вие ме отрупахте с въпроси, а както вече ви обясних, днес ме чакат още много проблеми, господин Плъмър.

— Но той е най-ценният сред всичките ви съветници в областта на външната политика, сър. Затова искаме да узнаем къде е държавният секретар.

— Следващия въпрос — пресече го Райън. Този път бе на ред Бари от Си Ен Ен.

— Господин президент, преди малко споменахте за «двата Китая». Означава ли това, че ще настъпи промяна в нашата политика спрямо Китай, и ако е така, то…

В Пекин бе осем вечерта. Нещата се развиваха добре. Видя го на телевизионния екран. Каква странна гледка бе тази жалка политическа фигура на екрана — президентът на Съединените северноамерикански щати. Цзян Хансан запали цигара и мислено се поздрави с успеха. И този път се бе справил отлично. Имаше опасност да го обвинят, че е режисирал преднамерено инцидента посред разгара на ученията на бойната авиация, обаче тайванските летци му оказаха неоценима услуга, като първи откриха огън — тъкмо на това се бе надявал китайският лидер, — и ето че се предизвика поредната криза, но този път той успя да овладее ситуацията — достатъчно бе да заповяда на своите военни да се приберат в базите си на континента.

Да, той ще принуди Америка да реагира точно според замисъла на Даряеи, и то не толкова като накара Щатите да се обявят за защитник на Тайван, а по-скоро чрез въздържането им от решителна намеса. Жалко, че нямаше представа какво точно е замислил Даряеи. Може би ще организира някакъв атентат? Или имаше други планове? Но засега от него, от Цзян, се искаше само да следи събитията и да изчака мига, когато ще се събират плодовете на заговора — сигурен бе, че този щастлив миг ще настъпи, рано или късно. Америка не можеше завинаги да остане най-печелившата страна в света. Не и с този млад глупак в Белия дом.