Том Клэнси - По заповед на президента

— Като разговаряме по-често и като не насилваме хода на времето. Може би ще е по-добре да поддържаме преки контакти. Да не забравяме, че след хората, посветени на Вярата, идва редът за преговори между хората, посветени на търговията.

Какво ли целеше с тези думи домакинът? Преки контакти с Израел? Нима това бе открито предложение или само опит за хвърляне на прах в очите на американското правителство?

— Но ще бъдат ли поканени и вашите ислямски съседи?

— Ние споделяме обща Вяра. Ние си споделяме и благата от петрола. И вече сме едно цяло в много отношения.

Кларк, Чавес и френският посланик търпеливо изчакваха края на преговорите. До тях останаха само мъжете от охраната и за Чавес това бе шанс да разгледа иранците.

Обстановката изглеждаше доста мизерна, овехтяла, макар че сградата отвън не се бе променила много след свалянето на предишния режим — колко много време бе изтекло оттогава! Личеше си, че бяха махнали всички по-модерни мебели, но от това интериорът бе станал още по-тягостен. Дори се долавяше напрежението, витаещо във въздуха. Ако попаднеше в някое американско правителствено учреждение, всички щяха да го гледат с любопитство, но шестимата служители от иранското министерство, намиращи се в помещението, нито веднъж не вдигнаха глави към него. На какво се дължеше това?

Само един ирански служител се приближи до посланика на Франция. Но за французина, с най-богат опит в дипломацията от групата, не бе трудно да долови намерението на иранеца да разговаря на най-безобидни теми, явно за да прикрие очакванията си от преговорите. Оставаше му само да гадае какво може да е казала всяка от страните. Най-важният за него въпрос беше какво планира Даряеи. Посланикът, както и неговото правителство, се надяваха мирът в района да се запази, затова той и колегите му от посолството бяха посъветвали Адлер да бъде готов за подобен развой на разговора с аятолаха.

Да, интересна личност беше Даряеи. Висш духовник, посветил живота си на Бога, но никой не се съмняваше, че бе заповядал да разстрелят бившия президент на Ирак. Проповядваше смирение и покорство пред волята на Аллах, ала в същото време управляваше Иран с желязна ръка. Говореше за милосърдие, но ясно си личеше, че преките му помощници изпитват ужас от него. Достатъчно бе да се огледа човек във фоайето. Нима се бе появил някакъв съвременен, близкоизточен вариант на кардинал Ришельо? Интересно сравнение, каза си френският дипломат. Нямаше да е лошо да спомене за това свое хрумване, когато се прибере в посолството си и се свърже със своя министър в Париж. А точно сега с този новоизпечен следовник на Ришельо разговаряше един от най-новите членове на американското правителство. Посланикът се успокояваше с факта, че Скот Адлер имаше добра репутация като дипломат. Но дали бе достатъчно добър, за да се справи с тази задача?

— Защо да обсъждаме този въпрос? Нима аз предявявам териториални претенции? — запита Даряеи с почти шеговит тон, който обаче не успя да прикрие раздразнението му. — Моите хора желаят само едно — мир на всяка цена, край на всякаква вражда. По нашите земи се е проливала прекалено много кръв. През целия си живот съм изучавал нашите Свещени книги и съм размишлявал за нашата Вяра, а ето че сега, когато наближава краят на дните ми, най-после мога да се радвам, че царува мир.

— Ако е така, тогава и ние не бихме имали повече желания, засягащи този район, освен може би и възстановяването на приятелските отношения с вашата страна.

— За това ще поговорим по-късно. Бих искал да благодаря на вашата страна за това, че не попречи за прекратяването на търговските санкции срещу някогашния Ирак. Може би това е само началото в промяната на вашата политика. Същевременно ние не бихме желали да крием предпочитанията си — Америка да не се намесва във вътрешните работи на нашите съседи.

— Ние сме ангажирани в поддържането на целостта на Израел — напомни му Адлер.

— Строго погледнато, Израел не ни е съсед — веднага уточни Даряеи. — Обаче ако Израел е съгласен да живее в мир, ние можем да отвърнем със същото.

«Бива си го — помисли си Адлер. — Нито разкрива много от плановете си, нито пък проявява прекалено любопитство, само отрича и отрича при всички опити да бъде изобличен. Всъщност не направи почти никакви политически изявления или оценки освен шаблонните изрази за миролюбиви намерения. Та нали всеки държавен глава посвещава поне половината от времето си на същите общи приказки, макар че малцина използват Божието име за прикритие. Мир, вечен и непоклатим, стабилен и нерушим…»