Том Клэнси - По заповед на президента

Всички знаеха къде преминава разграничителната линия. Не бяха разменяни никакви официални комюникета, поне между Пекин и Тайпе, но всичко се знаеше — и самолетите от КНР, и тайванските самолети не се приближаваха на повече от 15 километра до линията, ориентирана точно по местния меридиан. От двете й страни всеки беше свободен да извършва маневри, да демонстрира агресивност, да прахосва на воля артилерийски снаряди. Стриктното спазване на тази невидима преграда бе постигнато без нито един обмен на радиовръзка между двата Китая. Всичко се вършеше в интерес на поддържане на стабилността в района.

САЩ бяха изпратили в Тайванския проток четири подводници, дислоцирани под тази невидима разграничителна линия, защото там се оказа най-безопасно за тях. В северния край на протока плаваха още три надводни съда — кръстосвачът «Порт Ройъл» и двата разрушителя «Съливанс» и «Чандлър» — и трите снабдени с общо 250 ракети тип SM2-MR. Обикновено те охраняваха някой от самолетоносачите срещу въздушни атаки, но сега «техният» самолетоносач беше закотвен в Пърл Харбър за подмяна на двигателите. «Съливанс» и «Порт Ройъл» бяха оборудвани с мощни радарни системи от клас ЕГИДА, които следяха неотстъпно въздушната активност в района, а подводниците бяха поели останалите разузнавателни задачи. На борда на «Чандлър» имаше специално оборудване за прослушване на речевия радиообмен. Ако някой решеше да възрази срещу присъствието на американските кораби в района, щеше да последва отговор, че всички държави се ползват от свободата в корабоплаването. На пръв поглед не се забелязваха признаци за някакъв общ план за действие, но именно тази неизвестност тревожеше всички участници в маневрите.

Над океана се зазоряваше, когато откъм континента се появиха четири изтребителя от китайските ВВС, а след пет минути се показаха още четири. Бордовите радари на американските кораби веднага ги засякоха. Компютърната система записа данните и ги кодира с поредни номера, след което се зае да следи по-нататъшното им напредване. Но спокойствието трая само до мига, когато изтребителите направиха рязък изненадващ завой. Дежурният лейтенант вдигна слушалката на телефона и натисна бутона.

— Да? — отвърна един уморен глас.

— Капитане, засякохме четири самолета от континентален Китай, вероятно изтребители. Скоро ще пресекат разграничителната линия, азимут две-едно-нула, височина пет хиляди метра, курс нула-девет-нула, скорост петстотин. На няколко минути зад тях летят още четири.

— Идвам веднага — отвърна капитанът.

— Нова следа, сър — рапортува дежурният, щом капитанът влезе. — От запад се приближават още четири изтребителя. Не, почакайте, може би са повече от четири…

За удобство в компютъра бе въведена подпрограма за изобразяване на самолетите на Пекин с едни символи, като «вражески», а тайванските — с други, като «приятелски». (Понякога в небето се появяваха и американски самолети, но те бяха снабдени с електронни индикатори и не смущаваха работата на компютърната система.) В момента на екрана се виждаха двете групи от по четири самолета, поддържащи дистанция от 5 до 6 километра и скорост около 1 600 километра в час. Радарът бе засякъл и шест пътнически самолета, всичките откъм източната страна на разделителната линия — летяха по традиционните си маршрути и грижливо избягваха зоната на ученията.

— Цел №6 променя курса — докладва наблюдателят. За пръв път през тези учения самолети на Китайската армия се отдалечаваха толкова много от континента в посока юг-югозапад. Тайванските изтребители веднага коригираха курса си.

— Да не са изгубили ориентация? — зачуди се офицерът от командната кабина.

— Още не се е съмнало. Може би просто са решили да проверят летателната обстановка по-далеч от брега. — Нямаха представа какви навигационни системи използват китайските пилоти, но нямаше съмнение, че не е особено приятно да се носиш над тъмните води на океана в тясната пилотска кабина.

— Появиха се сигнали от още няколко самолетни радара, откъм изток, вероятно цел №7 — обадиха се от отделението за електронно разузнаване. Това беше втората китайска ескадрила, появила се откъм континента.

— Променя ли се електронната активност на цел №6? — попита офицерът от командната кабина.

— Не, сър. — Изтребителите довършиха широкия завой и сега летяха право на запад, обратно към разделителната линия, следвани от тайванските изтребители F-16. Нещо ставаше високо над протока, но никой още нямаше обяснение.