Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Мъжът с белия костюм, който се бе представил като Иван, взе скалпел от масичката до носилката и сряза част от изгорялата плът. Тялото на Микаел се изви като дъга и той все пак намери глас да изкрещи. И продължи да крещи, докато нещо не го върна обратно в околния свят. Мина известно време, докато осъзнае какво става, и само бегло долови, че се приближават нови стъпки. Този път се чуваха токчета. Той завъртя глава и видя жена с червеникаворуса коса. Беше неземно красива. Усмихна му се и това може би трябваше да му вдъхне надежда за някакво облекчение, но вместо това ужасът се впи още по-дълбоко в него.

– Ти... – промълви той.

– Аз – каза тя.

Камила го погали по челото и косата. В движението имаше прикрит садизъм.

– Здравей.

Микаел не отговори. Целият представляваше една голяма, крещяща рана. И все пак... мислите му се завъртяха, сякаш имаше да ѝ каже нещо важно, но не се сещаше какво.

– Лисбет ме притеснява – продължи тя. – Би трябвало да притеснява и теб, Микаел. Часовникът тиктака. Тик-так. Но ти нямаш представа за времето, нали? Ще ти кажа, че вече минава единайсет и Лисбет трябва да се обади на мига, ако иска да ти помогне. Но не сме чули и думичка от нея.

Тя отново се усмихна.

– Може би в крайна сметка не означаваш толкова много за нея, Микаел. Може би ревнува от другите ти жени. От малката ти Катрин.

Последните думи го разтърсиха.

– Какво сте ѝ направили?

– Нищо, миличък, нищо. Засега. Но изглежда, Лисбет предпочита да умреш, отколкото да ни сътрудничи. Ж ертва те, също както е жертвала толкова много хора преди теб.

Микаел затвори очи и продължи да рови в паметта си за онова, което си мислеше, че иска да каже. Но откри единствено болка.

– Вие ме жертвате – каза той. – Не тя.

– Ние... не, не, Лисбет получи предложение и не го прие. Честно казано, нямам нищо против. Ще се радвам тя да разбере какво е чувството да загубиш някого, който е бил важен за теб. Едно време ти беше важен за нея, нали?

Камила отново го погали по главата и в този момент той забеляза нещо неочаквано в лицето ѝ. Видя прилика с Лисбет, може би не в чертите, ами в безмълвния, яростен поглед.

– За нея... – заекна той, борейки се с болката.

– Какво, Микаел?

– За нея важни бяха майка ѝ и Холгер, а тях вече ги няма – каза той и в същия миг разбра какво искаше да ѝ каже.

– Какво ще рече това?

– Че Лисбет вече знае какво е да изгубиш някой близък, докато ти, Камила...

– Докато аз...

– ...си изгубила нещо по-лошо.

– И какво ще да е то?

– Част от себе си – изплю той през стиснатите си зъби.

– Какво имаш предвид?

Очите ѝ проблеснаха гневно.

– Изгубила си и майка си, и баща си.

– Така е.

– Майка, която е отказвала да види на какво си подложена, и баща... когото си обичала... но който се е възползвал от теб. И мисля...

– Какво, по дяволите, мислиш?

Той затвори очи и опита да се съсредоточи.

– Че си била най-голямата жертва в семейството. В сички са те предали.

Камила го стисна за гърлото.

– Какво ти е втълпила Лисбет?

Беше му трудно да диша, не само заради ръката на Камила. Стори му се, че пламъците се приближават, и разбра, че е допуснал грешка. Искаше да пробуди нещо в нея, но просто я беше вбесил.

– Отговаряй! – кресна тя.

– Лисбет каза, че...

Той се запъхтя тежко.

– Какво?

– Че е трябвало да проумее защо Зала е идвал при теб нощем, но е била твърде вглъбена в това да спаси майка си и не е разбрала.

Камила го пусна и изрита носилката, при което стъпалата му се удариха в ръба на пещта.

– Значи така ти е казала?

Пулсът му препускаше.

– Не е разбрала.

– Глупости.

– Не, не.

– Винаги е знаела. Естествено, че е знаела – изкрещя Камила.

– Успокой се, Кира – намеси се Иван.

– Няма – изръмжа тя. – Лисбет е лъгала най-безсрамно.

– Не е знаела – повтори Микаел.

– По нейните думи. Искаш ли да знаеш какво всъщност стана със Зала? Искаш ли? Зала ме направи жена. Това пък бяха неговите думи.

Камила се поколеба, като че обмисляше как точно да се изрази.

– Направи ме жена горе-долу така, както сега аз ще те направя мъж, Микаел – продължи тя, наведе се напред и го погледна в очите.

В първия момент просто се взираше гневно и отмъстително, но после нещо в погледа ѝ се промени. Микаел забеляза известна ранимост и си въобрази, че са осъществили връзка, или дори че тя е доловила нещо от себе си в уязвимото му положение. Но вероятно грешеше. В следващия миг Камила се обърна и се отдалечи, като извика няколко думи на руски, които прозвучаха като заповед.