Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Да те вземат дяволите, Лисбет. Как можа да въвлечеш Микаел в това? Как можа?

Комисар Бублански проведе продължителен разговор с Катрин Линдос, след което слушалката взе мъж, който се представи като Янек Ковалски. Каза, че работел за британското посолство, и Бублански реши да приеме това за чиста монета.

– Малко съм притеснен – каза мъжът.

Бублански можеше да каже това-онова за англичаните и сдържаните им изказвания, но отговори сухо:

– Защо?

– Две отделни истории се преплитат по деликатен начин, може би по случайност. Може би не. Блумквист се познава с Лисбет Саландер, нали така, а Йоханес Форшел...

– Да? – подкани го Бублански нетърпеливо.

– В края на периода си в Москва, Форшел работеше по разследване, чийто обект беше бащата на Лисбет, Александър Залаченко, и бягството му в Швеция.

– Мислех, че по това време само групичката от Сепо е знаела за това.

– Нищо не е толкова секретно, колкото на хората им се иска да вярват, комисар. Интересното е, че Камила, другата дъщеря, впоследствие развила тесни връзки с най-близкия приятел на Залаченко от ГРУ, който продължил да поддържа контакт с него дори след държавната измяна.

– И кой е това?

– Казва се Иван Галинов и по неясни за нас причини продължава да бъде лоялен... как да го кажа... дори post mortem. Разправил се е със старите врагове на Залаченко след смъртта му и е затворил устите на хората, които разполагат с изобличаваща информация. Галинов е безмилостен и опасен. С мятаме, че се намира в Швеция и че е замесен в отвличането на Блумквист. Предлагаме помощта си, защото за нас е от изключителна важност той да бъде заловен, а и министърът на отбраната има собствени планове, които аз малко безразсъдно одобрих.

– Тук ме изгуби.

– Ще разбереш, като му дойде времето, бъди спокоен. Пращаме някои материали, както и снимки на Галинов, които, за съжаление, не са много актуални. Довиждане, комисар.

Бублански кимна сам на себе си. Рядко се случваше да получава помощ от типа служители, към които вече се беше досетил, че спада Ковалски. Мислеше си за това и за какво ли още не. След известно време се изправи и тъкмо се канеше да отиде да говори със Соня Мудиг, когато телефонът му звънна отново. Беше Ерика Бергер.

Катрин седеше в кафявия фотьойл във всекидневната на Янек Ковалски. Йоханес Форшел седеше насреща ѝ, а до него беше Ребека. Не ѝ беше лесно да се съсредоточи. Постоянно мислеше за Микаел. Но ѝ бяха дали диктофон – не можеше да ползва телефона си, – та предполагаше, че все пак ще се получи. А и въпреки всичко историята постепенно започна да я поглъща

– И не си можел да направиш и крачка повече? – попита тя.

– Не – продължи Йоханес. – Падна мрак, а вятърът беше леденостуден. И змръзвах и се надявах единствено всичко да приключи бързо. Да потъна във финалния унес, който настъпва, когато телесната топлина се изчерпи. Но точно тогава чух вой и вдигнах поглед. В първия момент не видях нищо. После Нима Рита отново се появи, само че този път имаше две глави и четири ръце, като индийско божество.

– Как така?

– Това виждах. В действителност носеше някого, но мина известно време, докато го осъзная, и още повече, докато разбера кой бе това. Бях твърде изморен, за да мисля. Твърде изморен, за да се надявам, че ще ме спасят. Може би дори твърде изморен, за да искам да бъда спасен. Явно съм загубил съзнание. Когато се свестих, до мен лежеше жена, протегнала ръце, сякаш иска да ме прегърне. Говореше нещо за дъщеря си.

– Какво точно?

– Така и не разбрах. П омня само, че се спогледахме, абсолютно отчаяно, разбира се, но и с изненада. Разпознах я и мисля, че и тя ме позна. Беше Клара. Погалих я по главата и по рамото. Помня как си помислих, че никога повече няма да бъде красива. Лицето ѝ беше обезобразено от студа. В идях раната на устната ѝ, оставена от пикела ми. Може би ѝ казах нещо, тя може би отговори. Не знам. Бурята бучеше, а Сванте и Нима се караха над главите ни. Грачеха и се бутаха. В сичко беше толкова странно. Единственото, което долових, беше така абсурдно и неприятно, че реших, че не съм чул правилно. Това бяха английските думи slut и whore , уличница и курва. Защо някой би говорил такива неща в този момент? Не разбирах.

28 АВГУСТ

Микаел никога преди не бе губил желание за живот. Никога дори не бе изпадал в по-сериозна криза. Но сега лежеше на носилка, с тежки изгаряния по краката и стъпалата, и искаше единствено да изгуби съзнание и да изчезне. Не съществуваше нищо друго освен болките му. Н ямаше сили дори да крещи, просто се гърчеше и стискаше зъби. Не осъзнаваше, че може да стане и по-зле. Но можеше.