Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Линейката – която, както се оказа, била открадната преди шест дни в Норшборг – по-късно била видяна да се движи на север по „К ларабергследен“ и Е4, с пуснати сирени, но скоро след това се изгубила от поглед. Бублански и екипът му бяха убедени, че похитителите са сменили автомобила, но нищо не можеше да се твърди със сигурност.

Лисбет Саландер също беше подала сигнал и това не се хареса на Бублански. Тя бе разбрала за станалото твърде бързо, което засили подозренията му, че отвличането е свързано с нея. Чуха се и по телефона, но разговорът никак не го успокои. Разбира се, беше ѝ благодарен, че се обади. Радваше се на всякаква нова информация. Но не му хареса гласът ѝ. Усети гнева ѝ, пулсиращата ярост, и увещанията му останаха нечути. Неколкократно ѝ повтори „Не се меси, остави ни да си свършим работата“, но думите му не достигаха до нея. Освен това Бублански смяташе, че не му е разказала всичко. Предполагаше, че тя провежда собствена операция. Изруга тогава, след като приключиха разговора, изруга и сега, в заседателната зала, където бе седнал с колегите си – Соня, Йеркер Холмберг, Курт С венсон и Аманда Флуд.

– А? – измърмори той.

– Чудех се как Саландер е разбрала толкова бързо, че Блумквист е бил нападнат – каза Йеркер.

– Нали ти обясних?

– Каза, че е бърникала в телефона му?

– Именно, бърникала е. С негово разрешение. Можела е да го подслушва и да вижда къде се намира, поне докато не са строшили телефона му.

– Имах предвид по-скоро как е реагирала толкова бързо – каза Йеркер. – Звучи като че... не знам, все едно само е чакала да се случи нещо подобно.

– Каза, че е имала такива опасения – продължи Бублански. – Като w orst case scenario [42] Предприемане на мерки според най-лошия възможен случай (англ.). – Б. пр. . „Свавелшьо“ са наблюдавали Микаел както в Сандхамн, така и на Белмансгатан.

– Но все още не можем да ги уличим в нищо?

– Сутринта събудихме президента им Марко Сандстрьом, но той просто ни се изсмя. Каза, че би било самоубийство да нападнат Блумквист. В момента издирваме останалите членове и ще ги поставим под наблюдение. Но засега не можем да свържем никого със станалото. Констатирахме единствено, че много от членовете на клуба са се покрили.

– И все още не знаем какво е правил Микаел в „Людмар“? – каза Аманда Флуд.

– Нямаме представа – каза Бублански. – Пратихме хора, които в момента са на мястото. Но изглежда, Микаел напоследък е бил доста потаен. Дори в „Милениум“ не знаят с какво се е захванал. Ерика Бергер казва, че е излязъл в нещо като отпуск, но през повечето време се е занимавал с историята за шерпа.

– Която може би е свързана с Форшел.

– Може би, а това, както знаете, притеснява военното разузнаване и С епо.

– Възможно ли е да е чуждестранна операция? – попита Курт Свенсон.

– Хакерската атака срещу охранителните камери говори в подкрепа на това предположение, а и не ми харесва, че са използвали крадена линейка, изглежда като провокация. Но най-вече...

– ...свързваш станалото със Саландер – допълни Соня Мудиг.

– Всички си го мислим – каза Йеркер.

– Да, може би – каза Бублански и отново потъна в мисли, чудейки се какво криеше Лисбет.

Лисбет не разказа за апартамента на „Страндвеген“. Надяваше се, че Камила ще я отведе до Микаел, и не искаше полицията да се намеси и да съсипе тази възможност. Но засега Камила си стоеше на адреса. Може би чакаше същото, от което се боеше Лисбет – снимки как някой измъчва Микаел и предложение за размяна, тя срещу него. Или още по-зле, снимки на мъртвия Микаел и заплаха, че и другите ѝ близки ще го последват, ако не се предаде сама.

През нощта се беше обадила на Аника Джанини, Драган, Мириам Ву и още няколко души, даже и на Паулина, за която нямаше как някой да знае. Каза им да отидат на сигурно място, което определено не беше приятно. Но правеше каквото трябва.

Погледна през прозореца. Времето беше някакво, може би слънчево, но със същия успех можеше и да вали сняг. Това не я интересуваше. Н ямаше идея къде са отвели Микаел, предполагаше само, че е някъде на север, затова беше отседнала в хотел „Кларион“ до летище „Арланда“, който поне беше в тази посока. Но стаята и хотелът бяха също толкова далеч от мислите ѝ, колкото и всичко останало.

Не беше мигнала цяла нощ. Часове наред бе седяла пред лаптопа, опитвайки да открие някаква следа, някаква пролука, и чак сега, на сутринта, чу сигнал от компютъра, сепна се и погледна обратно към монитора. Камила беше излязла от апартамента на „Страндвеген“. Браво, сестричке, помисли си тя. Прояви малко глупост и ме отведи до него. Но не ѝ се вярваше, че това ще стане. Камила си имаше Богданов, който можеше да се мери дори с Чумата.