Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Не че разбра какво се случва, просто усети ударите, може би близо до себе си, но в същото време безкрайно далеч, като в друг свят. И все пак... след това, когато дихателните ѝ пътища се отпушиха донякъде, а стъпките изчезнаха, тя отвори очи. Това си беше чудо. Трябваше отдавна да е умряла. Но Клара Енгелман се огледа и в първия момент не разбра нищо. Осъзна единствено, че се намира насред някакъв ад. С коро обаче спомените се завърнаха и тя погледна краката и ботушите си, а след това и една ръка, без да разбере веднага чия е. Това се дължеше не само на световъртежа. Ръката висеше във въздуха, над бедрото ѝ, като замръзнала насред движение. Накрая Клара проумя, че е нейна, и опита да я размърда. Не се получи. Ръката беше мъртва. Цялото ѝ тяло беше замръзнало. И все пак се случи нещо, което я вдигна на крака.

Тя видя дъщеря си. Момичето стоеше пред нея, така осезаемо, че Клара като че можеше да я докосне. След четири или пет опита тя внезапно се изправи и се затътри надолу, като сомнамбул, вдигнала замръзналите си ръце пред себе си. И макар че едва ли осъзнаваше кое е ляво и кое дясно, писъците ѝ помагаха. Чуваше нечовешки вой, който сякаш я направляваше. Едва след половин час осъзна, че крещеше тя самата.

Нима Рита се намираше на територия, която винаги бе вярвал, че е населявана от призраци и духове, затова не обръщаше внимание на виковете. Крещете, мислеше си той, продължавайте. Защо изобщо беше тук горе? Сам не можеше да повярва. Та нали я беше видял и се беше сбогувал? Нямаше надежда. От друга страна, знаеше, че е послушал другите, а не себе си. Беше изоставил човека, когото трябваше да пази, и може би за него вече нямаше значение дали ще умре или не. Важно беше единствено да покаже, че не се е отказал. Ако загинеше, поне щеше да го направи достойно.

Беше изтощен отвъд всякакви граници, страдаше от тежки измръзвания и едва виждаше. Чуваше само бурята и писъците, които идваха от снежната мъгла. Нито за миг не ги бе свързал с Мамсахиб и тъкмо щеше да спре да си почине, когато долови стъпки – скърцане в снега, което се приближаваше.

След това видя призрак, протегнал ръце напред, сякаш на всяка цена искаше подарък от света на живите, парченце хляб, малко утеха, може би молитва. Нима Рита посрещна призрака, който секунди по-късно падна в ръцете му с изненадваща тежест. С трополиха се в снега, претърколиха се и той си удари главата.

– Помогни ми, помогни ми, трябва да отида при дъщеря си – каза призракът и тогава той разбра.

Не веднага, мина известно време, докато объркването му се разсее, но накрая прозрението дойде и лъч щастие прободе изтормозеното му тяло. Това беше тя. Наистина беше тя, което можеше да означава единствено, че богинята на планината му желае доброто, въпреки всичко. Явно бе видяла как се бори и колко му е тежко. Нима повярва, че ще сполучи, затова събра последните си сили, хвана Мамсахиб през кръста, изправи я на крака и двамата тръгнаха надолу. Тя продължаваше да крещи, а той все повече губеше връзка с реалността.

Лицето му беше странно сковано и почерняло. Той като че се намираше в друг свят, но все пак... държеше я и се бореше. Личеше си по дишането му, че полага зверски усилия. Клара се молеше на Господ да се прибере при дъщеря си и през цялото време си обещаваше, че няма да се предаде. Че никога, никога повече няма да падне на колене, нито сега, нито после. Ще се получи, мислеше си тя.

С всяка измината крачка си го втълпяваше все повече: Преживея ли това, ще се справя и с всичко останало. Малко след това забелязаха два силуета по-надолу по склона и тя се обнадежди още повече:

Вече съм в безопасност.

Най-накрая съм спасена.

28 АВГУСТ

Катрин се събуди в осем и половина сутринта в двойното леглото в хотел „ Людмар“ и протегна ръка, за да придърпа Микаел към себе си. Но той не беше там и тя се провикна:

– Бломстерквист?

Беше измислила лигавото галено име [40] На шведски blomster означава цвете. – Б. пр. вчера вечерта, след като той не чу и дума от това, което му говореше. „Имаш камбанки в ушите, Бломстерквист“, каза тя, а той все пак я чу и се засмя. Но като цяло беше безнадеждно затворен в себе си. От друга страна, това не беше толкова чудно. Щеше да проведе ексклузивно интервю с министъра на отбраната, а около срещата имаше доста потайности. Микаел получаваше криптирани указания по нейния телефон. Единственият начин да размени няколко думи с него беше като говори за интервюто. Тогава Микаел не се държеше толкова невъзможно. По едно време опита даже да я вербува за „Милениум“. Малко след това тя успя да разкопчае копчетата на ризата му, и не само, и да го съблазни. П осле, изглежда, беше заспала.