Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Микаел – каза най-накрая глас в слушалката. – Дължа ти огромна благодарност.

– Как си? – попита той.

– По-добре от тогава.

– От кога?

– Когато едва не се удавих.

Определено беше Йоханес Форшел.

– Искал си да говорим – каза той.

– Не особено.

– Не?

– Предложи го съпругата ми, Ребека, която преди малко чу цялата история, и не виждам друг изход.

– Разбирам – каза Микаел.

– Не ми се вярва. Но мога ли да те помоля да прочета материала, преди да бъде публикуван?

Микаел тръгна към моста, който водеше към „Кунгс-тредгорден“, и се замисли над казаното.

– Можеш да редактираш цитатите си както намериш за добре, както и да подложиш фактите ми на проверка. Можеш дори да опиташ да ме убедиш да напиша статията по друг начин. Но не обещавам, че ще те послушам.

– Звучи разумно.

– Добре.

– Значи се разбрахме.

– Да.

Йоханес Форшел му благодари още веднъж и възрастният мъж отново пое слушалката. Уточниха как да процедират, след което Микаел му прати номера на Катрин и се забърза. Сърцето му биеше силно, а мислите му препускаха.

Какво се случваше? Трябваше да зададе повече въпроси. Като например, защо Йоханес вече не беше в „Каролинска“? Не беше ли даже противопоказно да напусне болницата толкова скоро, като се има предвид колко тежко беше състоянието му? И кой беше британецът, който му се беше обадил?

Микаел нямаше отговори, знаеше единствено, че най-вероятно всичко е свързано с Нима Рита и Еверест, но като нищо можеше да има и други фактори, за които дори не подозира, да кажем, вземане-даване с Енгелман в Манхатън, или може би някаква руска следа – все пак целият живот на Форшел сочеше натам.

Е, предполагаше, че скоро ще разбере. Това е нещо голямо, помисли си развълнувано. Много голямо. Но всъщност нямаше как да е сигурен. Трябваше да запази хладнокръвие. Извади телефона си и написа на Катрин чрез „Сигнал“:

Извинявай, имах отчайващ ден, но почти съм при теб. И пак се извинявам, но ще те помоля да ми помогнеш с едно нещо. След малко ще ти разкажа. Нямам търпение да се видим.

Прегръдки,

След това си спомни съобщението, което беше получил преди малко. О твори го и го прочете. Беше любопитно. Донякъде отговаряше на въпросите му и той се запита дали не беше свързано с телефонния разговор, или напротив, може би бе пратено от човек от другия лагер, каквито и да бяха лагерите в историята. Пишеше следното:

Подшушнаха ми, че се интересуваш от станалото на Еверест през май 2008. Препоръчвам ти да проучиш Виктор Гранкин, водача на експедицията, загинал в планината. Миналото му е много по-интересно от общодостъпната информация. Там се крие ключът към всичко. Гранкин е причината Йоханес Форшел да бъде изгонен от Русия през есента на 2008.

Няма публични източници, но с твоя опит сигурно можеш да се досетиш, че биографията му е съчинена, за да служи като фасада. Временно се намирам в Стокхолм и съм отседнал в хотел „Гранд“. Ще се радвам да се видим и да поговорим. Разполагам с писмени документи.

Буден съм до късно. Стар, глупав навик. А и часовата разлика си казва думата.

Чарлс? Кой, по дяволите, беше Чарлс? Звучеше като да е от някоя американска разузнавателна служба, но можеше да бъде и нещо коренно различно, дори капан. Беше малко зловещо, че е отседнал в „Гранд“, който се намираше до отсрещния край на моста, точно до „Людмар“. От друга страна, почти всички заможни или важни чужденци отсядаха там, така че може и да беше просто съвпадение.

Но не му се вярваше. Не, хер Чарлс можеше да почака. Телефонният разговор му беше повече от достатъчен, а и изпитваше угризения на съвестта заради Катрин, така че мина забързано покрай „Гранд“, влезе в „Людмар“ и хукна нагоре по стълбите.

НОЩТА СРЕЩУ 28 АВГУСТ

Ребека не знаеше какво е забъркала и какви ще са последствията за нея и момчетата. Но не виждаше друг изход. Не можеха да си мълчат, не и за нещо такова. Сега седеше свита в кафявия фотьойл, с чаша вино, и гледаше как Йоханес и Янек Ковалски си шепнат в кухнята. Криеха ли още нещо от нея? Беше убедена в това, а и дори не беше сигурна, че чутото е напълно вярно.

В историята имаше дупки, но Ребека все мак мислеше, че вече разбира какво се е случило на Еверест. Разказът безспорно звучеше логично и тя се замисли колко малко бяха знаели, не само в базовия лагер, ами и впоследствие, когато свидетелските показания бяха събрани в едно цяло.