Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– За какво говорите, по дяволите?

– За Стан Енгелман.

– Какво за него?

– Имал е връзки със Звезда Братва още откакто започна да строи хотели в Москва през деветдесетте. Не знаехме за това, но Виктор е бил наясно.

– Как е разбрал?

– Покрай работата си в ГРУ, но както казах, в задълженията му влизаше да играе двойна игра, затова се преструваше, че е близък със Стан. Тайно обаче го е считал за отрепка.

– И е откраднал жена му.

– Романсът беше по-скоро бонус.

– Или пък нужната предпоставка – каза Й оханес.

– Може ли да говорите така, че да ви разбирам?

– Йоханес има предвид, че любовните им отношения и това, което Клара му разказа, са причината Виктор да реши да действа – продължи

Янек.

– По какъв начин?

– Нямаше как да спипа колегите си в ГРУ, но можеше поне да накисне един корумпиран американец.

27 АВГУСТ

С лучваше се Галинов да я попита: „Какво означава той за теб днес? Какво мислиш за него?“. Обикновено не отговаряше, но веднъж каза: „Спомням си, че се чувствах избрана“, и наистина беше така.

Едно време лъжите на баща ѝ бяха най-хубавото в живота ѝ и тя дълго живя с убеждението, че властта е в нея. Че тя го беше очаровала, а не обратното. Естествено, тази илюзия ѝ беше отнета, а на нейно място зейна бездна. И все пак... възвишеното чувство от спомените ѝ си оставаше и понякога тя прощаваше на Зала, както се прощава на хищник. Единственото, което никога не отслабваше, беше омразата ѝ към Лисбет и Агнета и сега, излегната в леглото, тя продължаваше да се осланя на тази омраза, както когато беше тийнейджърка и трябваше да преоткрие себе си, да създаде нова Камила, свободна от всякакво бреме.

Навън валеше дъжд. Виеха сирени, а по коридора се приближаваха стъпки, ритмични и самоуверени. Отново беше Галинов и тя стана и отвори вратата. Галинов ѝ се усмихна. Знаеше, че той споделя омразата ѝ, както и вълнението ѝ.

– Може би все пак имаме малко обнадеждаващи новини.

Тя не отговори.

– Нищо кой знае какво – продължи той, – но може да се окаже добро начало. Жената, с която Блумквист е бил на острова, преди малко се е настанила в хотел „ Людмар“ в Стокхолм.

– И?

– Тя живее в града, нали? Тогава защо ѝ е да ходи на хотел, ако не за да се срещне с някого, който не иска да се видят в дома на единия или другия?

– Като Блумквист?

– Именно.

– Как смяташ, че трябва да постъпим?

Галинов прокара ръка през косата си.

– Мястото не е много удачно. Има много хора, дори вечерно време. Има открити ресторанти. Но Марко...

– Грижи ли създава?

– Не, не, напротив, налях му малко акъл. Казва, че може да прати кола, която да чака в готовност зад ъгъла. При това линейка, която на един от неговите хора му щукнало да открадне. А аз...

– Ти, Иван?

– Може и аз да изиграя роля. Оказва се, че с Блумквист имаме общи интереси, ако може да се вярва на Б огданов.

– Как така?

– И двамата се интересуваме от шведския министър на отбраната и някогашните му дела.

– Добре – каза тя и се почувства малко по-силна. – Действай.

Ребека още не беше успяла да осмисли информацията. Но вече не се и опитваше. Знаеше, че тепърва ще чуе най-лошото.

– Днес осъзнаваме, че Стан Енгелман е избрал за съпругата си именно експедицията на Виктор Гранкин, защото е бил убеден, че той е един от тях – продължи Янек. – Но в действителност Гранкин е разследвал синдиката и се е ядосвал все повече. Според мен Йоханес, със способността си да гради връзки и доверие, го е склонил да говори за това, посял е семето, така да се каже. Мисля, че Клара е осъществила започнатото от Йоханес.

– Какво имаш предвид?

– Клара накара Виктор да облекчи сърцето си. Мисля, че двамата се подбуждаха един друг. Тя му разказваше каква свиня е мъжът ѝ у дома, а Виктор допълваше с истории за отношенията на Стан със Звезда Братва.

– Любовта ги е карала да споделят – каза тя.

– Да, може би е така. Във всеки случай това е теорията на Йоханес. Но това всъщност не е толкова важно. Проблемът беше, че колкото и да внимаваха, историята все пак се разчула чак до Манхатън.

– Някой се е разприказвал?

– Бедният ви шерп.

– Моля?

– За жалост.

– Нима не би клюкарил.

– Не мисля, че той го е възприемал така – продължи Ковалски. – Платено му е било да се грижи за Клара и да докладва за всичко, случващо се в базовия лагер. От негова гледна точка си е вършел работата.

– А какво е узнал?

– Не знаем точно, но е разбрал достатъчно, за да се окаже в опасност. Ще стигна дотам. С игурно е обаче, че Енгелман е чул за романса, което само по себе си породило много гняв и подозрения. Скоро други източници му предоставили още сведения и накрая Стан осъзнал какви са залозите. Не само бракът му бил в опасност, ами и бъдещето му като бизнесмен, а може би дори свободата му.