Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Чудеше се какво да ѝ каже, а може би дори успя да се ядоса – какви бяха тия глупости, да се крие от него? В следващия миг обаче внезапно се препъна и падна. Не се спря, за да разбере какво е станало, защото долови някакво движение и чу отдалечаващите се стъпки. Изруга, изправи се на крака и тръгна след тях.

Двойните агенти се преструват на лоялни, но в действителност служат на някого другиго.

Понякога мисията им от самото начало е да се внедрят в редиците на врага и да размътят водата.

Друг път сменят политическата си ориентация или биват привлечени със заплахи или изкушения.

В някои случаи така и не става ясно за кого всъщност работят. Възможно е самите те да н знаят.

27 АВГУСТ

Катрин Линдос все още не беше яла, само пийна малко чай, докато четеше за Форшел и Еверест. Отново и отново си припомняше срещата с просяка на Марияториет, сякаш решаваше загадка. И всеки път думите му звучаха все по-отчаяно.

Но в мислите ѝ се появяваха и болезнени спомени, от детството и края на пътуването до Индия и Непал, когато тънеха в нарастваща мизерия и в крайна сметка напуснаха Катманду и се отправиха към Кумбу. Не стигнаха кой знае колко далеч. Абстиненцията на баща ѝ беше твърде тежка. Но все пак видяха местното население и колкото повече се замисляше над съобщението от Микаел, толкова повече се чудеше дали не бе разпознала просяка не само от „Фрийк Стрийт“, ами и от долината Кумбу. Ето защо му изпрати нов въпрос, въпреки че той още не беше отговорил на първия:

Просякът шерп ли е бил?

Веднага получи отговор:

Не трябва да говоря с теб. Ти си от конкуренцията.

Предният ти есемес беше достатъчно издайнически.

Аз съм идиот.

А аз съм врагът.

Именно. Би трябвало да ме накълцаш в следващата си колонка.

Подострям си ножовете.

Липсваш ми,написа той.

Недей, помисли си тя. Недей. Но въпреки това се усмихна неохотно: Най-накрая. Но не смяташе да му отговаря. В место това отиде в кухнята, разтреби, пусна Емили Харис и усили звука. Когато се върна във всекидневната, видя, че Микаел ѝ е пратил още едно съобщение.

Може ли да се видим?

За нищо на света, реши тя. За нищо на света.

Къде?

Да минем на Сигнал.

Минаха на Сигнал.

Какво ще кажеш за хотел „Людмар“, предложи той.

Окей, отвърна тя. Без „о, супер“, „колко готино“ и разни такива, просто „окей“.

После помоли съседа да се грижи за котката и започна да се приготвя.

Камила стоеше на балкона. Капки дъжд падаха по раменете и ръцете ѝ. Щеше да има буря, но въпреки това тя копнееше да излезе. На „Страндвеген“ и по яхтите в морето кипеше живот, който би трябвало да ѝ принадлежи, но вместо това само ѝ напомняше за всичко, от което бе лишена. Това не може да продължава, помисли си тя. Трябваше да сложи край.

Затвори очи и вдигна глава. По челото и устните ѝ се посипа дъжд и тя опита да се отнесе в мечти и надежди, но през цялото време мислите ѝ се връщаха към Лундагатан, Агнета, която ѝ крещеше да се маха, и Лисбет, която не продумваше, сякаш искаше да убие всички с мълчанието си, с мрачната си ярост.

Усети ръка на рамото си. Беше Галинов и тя се обърна към него, към нежната усмивка и красивото му лице. Той я притисна до гърдите си.

– Момичето ми. Как се чувстваш?

– Добре.

– Не ми се вярва.

Той се загледа в кея.

– Ще видиш, че всичко ще се нареди.

Тя опита да разгадае погледа му.

– Случило ли се е нещо?

– Имаме посещение.

– Кой?

– Любимите ти бандити.

Тя кимна, влезе вътре и видя Марко и някакъв жалък субект с дънки и евтино кафяво сако. Субектът беше насинен и стоеше като наказан. Беше сигурно два метра висок и отблъскващо пълен. Казваше се Кони, както се оказа

– Кони има да разкаже нещо – започна Марко.

– Защо тогава не ми го каже сам?

– Наблюдавахме апартамента на Блумквист – обади се Кони.

– Изглежда, е минало много добре.

– Бил е нападнат – каза Марко.

Тя погледна сцепената му устна.

– Нима?

– От Саландер.

Камила каза на руски:

– Иван, този Кони е по-висок от теб, нали?

– Във всеки случай е по-тежък – отвърна Галинов. – И по-зле облечен.

– Сестра ми е метър петдесет и два – продължи тя на шведски – и кльощава като клечка, но... те е пребила.