Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Трудно се разчиташе. Редовете бяха много нагъсто изписани, а текстът звучеше като параноична заблуда.

– Не е невъзможно. Но все пак ще се радвам, ако опиташ да си спомниш нещо по-конкретно.

– Беше пропит от вина – продължи тя.

Моля ти се, мило дете, не се опитвай да го тълкуваш вместо мен, помисли си той.

– Какво пишеше?

– Че е изкачил планина. Още веднъж, така пишеше. К атерил се нагоре „one more time“. Но не виждал добре. Имало снежна буря, боляло го и измръзвал. Мислел си, че е обречен. Но чувал викове, които го упътвали.

– Какви викове?

– Виковете на мъртвите, струва ми се.

– Какво значи това?

– Не беше много ясно, но духовете го следвали през цялото време, май така пишеше, два духа, добър и лош, малко като...

Тя се подсмихна и Бублански се зарадва, че Елсе Сандберг изведнъж показа човешката си страна.

– Като капитан Хадок от „Тинтин“, нали знаеш, когато на раменете му се появяват ангел и дявол, щом му се прииска да си пийне.

– Да – каза той. – Хубава метафора.

– Но не възприех написаното като метафора. За автора сякаш това беше истина.

– Имам предвид, че и на мен ми е познато. Добър и лош глас, които ми шепнат, когато съм подложен на изкушение – каза Бублански, но се смути и побърза да продължи. – Какво му е говорил злият призрак?

– Че трябва да я остави горе.

– Нея?

– Да, мисля, че така пишеше. Нея, някоя мадам, или мам нещо си, която останала горе. Но пишеше нещо за Долината на дъгата, Rainbow Valley , където мъртвите протягали ръце и молели за храна. Както казах, всичко беше много странно. После пишеше даже, че се появил Йоханес Форшел. Измишльотини. Не се зачетох по-нататък, честно казано. Автобусът дойде, едно момче започна да се разправя с шофьора и се разсеях. Но вече бях стигнала до заключението, че човекът страда от параноидна шизофрения. Пишеше, че гласовете никога не млъквали.

– Човек може да се чувства така и без да е шизофреник.

– Какво имаш предвид?

Какво ли, наистина?

– Ами че... – каза той.

– Да?

– Че и аз съм го изпитвал. Има неща, от които така и не можем да се отървем, и те продължават да ни глождят години наред.

– Да – каза тя разколебано. – Вярно е.

– Можеш ли да изчакаш за момент, докато проверя едно нещо?

Елсе Сандберг кимна, а Бублански пусна компютъра си и отвори гугъл. Комбинира три думи и обърна монитора към нея.

– Виждаш ли така?

– Ужас – каза тя.

– Нали? Това е Rainbow Valley на Еверест. Никога не съм знаел много за тази част от света, но през последните дни се зачетох по темата и веднага разпознах името, щом го спомена. Това е просто жаргонен израз, разбира се, но се използва много често и е ясно защо. Виж тук.

Той посочи екрана и се зачуди дали не звучи ненужно мрачно. Но искаше тя да осъзнае сериозността. На снимките се виждаха мъртви алпинисти, останали на повече от осем хиляди метра височина. Много от тях лежаха там от десетилетия, но все още изглеждаха силни и мускулести. Бяха замръзнали във времето и всички носеха цветни дрехи – в червено, зелено, жълто и синьо, а около тях имаше кислородни бутилки и останки от палатки и будистки молитвени знамена, също шарени.

Наистина изглеждаха като дъги насред планината. Зловещо свидетелство за човешкото безумие.

– Досещаш се – каза той. – Мъжът, написал афиша, едно време е бил носач и гид на Еверест.

– Значи е истина.

– Бил е шерп, така че може би не е трябвало да използва точно тези думи. Rainbow Valley е запад-няшка измислица, глупашки черен хумор. Но вероятно името се е запечатало в ума му, смесило се е с религиозните му представи за духове и богове. Към този момент над четири хиляди души са покорили планината, а загиналите са триста и трийсет, като много от тях не са могли да бъдат свалени. Така че не се учудвам, ако човек, изкачвал върха единайсет пъти, наистина е имал чувството, че мъртвите му говорят.

– Но... – започна тя.

– Това не е всичко – продължи той. – Животът там горе е ужасяващ. Рисковете са огромни. Може да те сполети HACE, например, high altitude cerebral edema [35] Височинен мозъчен оток. – Б. пр. .

– Мозъкът се подува, нали?

– Точно, подува се – каза Бублански. – Ти си по-наясно, отколкото съм аз. На човек му е трудно да говори и да мисли рационално. Съществува риск от сериозни грешки, хората често получават халюцинации и губят връзка с реалността. Съвсем нормални хора, такива като нас – е, по-издръжливи и дръзки от мен, – са виждали призраци или са усещали мистично присъствие на такива височини. А този мъж винаги се е катерил без кислород. Това изцежда силите, както физически, така и психически, а по време на събитията, които е опитал да опише, е положил нечувани усилия, изкачвал се е и е слизал неколкократно и е спасил много животи. Трябва да е бил по-изтощен, отколкото можем да си представим, така че изобщо не е чудно, че са му се привиждали ангели и демони като на капитан Хадок.