Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Със сигурност – продължи тя. – Но тогава времената бяха други, а разбиранията му за обществото и за терапията бяха наивни, поне що се отнася до тежко болните. А и психиатрията като цяло тръгна в друга посока, към повече медикаменти и принудителни мерки. Клиниката може да прилича на резиденция до брега на морето, но с времето се превърна в приют за безнадеждни случаи, главно бежанци с травми от войната. Сдоби се с лоша слава и трудно набираха персонал.

– Да, и аз така разбрах.

– Имаше радикални планове „Сьодра Флюгелн“ да бъде закрита, а пациентите да бъдат интегрирани в общинската здравна система. Но фондацията на Густав С тавшьо, ръководена от синовете му, успяла да предотврати това, като убедила К ристер Алм, който се ползва с добро име, да поеме клиниката. Алм започнал да модернизира и обновява практиките там и именно по време на този процес той и негов колега обърнали внимание на Нима, или Нихар Равал, както бил записан в медицинския картон.

– Поне са му разрешили да запази инициалите си.

– Да, но има нещо съмнително. По случая на Нима Рита имало конкретно лице за връзка, но от клиниката отказват да го назоват. Този човек трябвало пръв да научава всяка нова информация за пациента. Не знам, но ми се струва, че е бил важна клечка и персоналът е ходел на пръсти около него.

– Например главният секретар Линдберг.

– Или министърът на отбраната Форшел.

– Безнадеждно е.

– Какво искаш да кажеш?

– Има много въпросителни.

– Твърде много.

– И не са ти казали дали Нима е споменал Форшел по време на опитите им за терапия? – попита той.

– Не, не казаха.

– Разбирам.

– Но може би Бублански е прав, че фиксацията му към Форшел се е развила, след като го е видял по телевизията в магазина на Хорнсгатан. Вероятно е, особено като се има предвид, че е потърсил телефонния ти номер.

– Ще открия истината.

– Късмет – каза Фредрика.

– Благодаря, ще ми трябва.

– Може ли да те питам и нещо съвсем друго? – добави тя.

– Разбира се.

– Онази специалистка по човешкия произход, с която ме свърза, коя беше тя?

– Просто приятелка.

– Има страшни обноски.

– Има си причини – каза Микаел.

Пожелаха си лека вечер и Фредрика остана сама в кухнята, загледана към езерото и лебедите, които се мяркаха в далечината.

27 АВГУСТ

Лисбет Саландер получи криптирано съобщение от Микаел, но не му обърна внимание. Беше заета с друго. През деня си беше набавила ново оръжие, „Берета 87 Чита“, същия модел като в Москва, както и един IMSI прехващач, а освен това беше взела мотора си, „Кавазаки Нинджа“, от гаража на Фискаргатан.

Беше окачила костюма на закачалката и на негово място носеше суетшърт, дънки и маратонки. Намираше се в стая в хотел „Нобис“ на площад „Нормалмстори“, недалеч от „Страндвеген“. Държеше под око няколко охранителни камери и опитваше да мобилизира същото желание за отмъщение като по-рано. Миналото обаче продължаваше да ѝ се натрапва и това не ѝ харесваше. Нямаше време за спомени.

Трябваше да се съсредоточи, особено сега, когато Галинов беше тук. Той беше безмилостен. Не че Лисбет знаеше твърде много за него, освен изобилните слухове, които се носеха в тъмната мрежа. За някои неща обаче бе получила потвърждение и това ѝ стигаше: Иван Галинов е бил близък приятел на баща ѝ, негов ученик, както и сътрудник на ГРУ.

Често беше работил под прикритие при бунтовници и контрабандисти на оръжие. Казваха, че притежава неповторима способност да се вписва във всякаква обстановка. Не защото се нагаждаше или имаше актьорски талант. Напротив, винаги беше себе си, което будеше доверие. Хората приемаха, че някой, който се държи толкова уверено и с такова себеуважение, чисто и просто трябва да е един от тях.

Говореше гладко единайсет езика, беше възприемчив и ерудиран, а поради височината, стойката и изтънчения си вид веднага се превръщаше в център на вниманието, където и да отидеше. Това също се смяташе за едно от предимствата му. Никой не би повярвал, че руснаците биха изпратили шпионин и инфилтратор, който изпъква толкова много. О свен това никога не бе проявявал нелоялност и с еднаква лекота демонстрираше жестокост и грижовност.

Сприятеляваше се с хора, които впоследствие можеше да измъчва, без да му мигне окото. Сега обаче отдавна бе напуснал разузнаването и вече не работеше под прикритие. П одвизаваше се основно като устен преводач и бизнесмен, което, разбира се, беше евфемизъм за гангстер. И макар че беше свързан с престъпния синдикат Звезда Братва, често работеше с Камила и беше един от най-ценните ѝ активи. Дори самото му име ѝ осигуряваше предимство.