Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Тогава имаше финансова криза, ако си спомняш, така че не плащаха толкова добре.

– Съжалявам. Разкажи ми за Клара Енгелман. Знам, че с Гранкин са били заедно, така че можеш да говориш направо.

– Ще ме цитираш ли?

– Не и ако не искаш. Искам най-вече да разбера какво е станало.

– Добре, бяха заедно. Но подхождаха дискретно. Дори в базовия лагер не бяха много хората, които знаеха.

– Но ти си била от тях?

– Клара ми разказа.

– Не е ли малко странно, че Клара е била част от експедицията на Виктор Гранкин? Като се имат предвид парите и връзките ѝ, не би ли следвало да избере някоя американска експедиция, като например тази на Долсън, който е по-реномирана фигура?

– Гранкин също имаше добра репутация. О свен това имаше нещо между него и Стан Енгелман. Познаваха се отнякъде.

– И въпреки това Гранкин е откраднал жена му.

– Да, сигурно е било голям удар за Енгелман.

– Четох, че според теб Клара Енгелман е била нещастна.

– В ъобще не смятах така – отговори тя. – С труваше ми се преди всичко наперена. Но постепенно разбрах, че за нея изкачването на Еверест е като освобождение. Надяваше се, че това ще ѝ вдъхне кураж да се разведе. Една вечер пихме вино в палатката ѝ и тя ми каза, че е наела адвокат.

– Чарлз Местъртън, нали?

– Може и така да се е казвал, не знам. Освен това се била свързала с издателство. Каза, че иска да пише не само за изкачването си, ами и за изневерите на Стан с проститутки и порно звезди, както и за връзките му с престъпния свят.

– Значи той би трябвало да се е чувствал заплашен от нея.

– Трудно ми е да си го представя.

– Защо?

– Клара може и да е имала адвокат, но Стан имаше двайсет. Знам, че тя се страхуваше. Каза, че той ще я смачка.

– Но после нещо се е случило.

– После всеобщият герой на базовия лагер я омая.

– Гранкин.

– Да.

– Как е станало?

– Не знам. Но не беше трудно Виктор да те очарова. Излъчваше такова фантастично спокойствие, когато трябваше да се справя с практически задачи или трудности. Достатъчно беше да го погледнем и си казвахме: „Виктор ще се справи с това“. Имаше приятно, мечешко излъчване и пропъждаше всички страхове с топлия си смях. Спомням си, че завиждах, искаше ми се той да води и нашата експедиция.

– А Клара е хлътнала по него.

– До уши.

– Защо според теб?

– Впоследствие се чудех дали донякъде не е и заради Стан. Според мен Клара си въобразяваше, че ще може да спечели битката с мъжа си, ако Виктор е до нея. Той изглеждаше, сякаш може да стои насред престрелка и просто да се усмихва.

– Но нещо се е променило.

– Да.

– Разкажи ми.

– В очите му се появи някакво притеснение, което разтревожи и всички нас. Беше малко като да се возиш в самолет и уверената стюардеса изведнъж да се разтревожи. Тогава наистина започваш да си мислиш, че самолетът ще се разбие.

– Какво смяташ, че се е случило?

– Нямам представа. Може би се е разкаял заради кривването си. Може би е осъзнал, че със Стан шега не бива, че ще има последици, и честно казано...

– Да?

– Напълно съм съгласна. Тогава бях млада и романсът им ми се струваше страхотен. Сякаш бяха открила тайната на живота. Но сега виждам, че действията им бяха страшно безотговорни, и то не към Стан или съпругата на Виктор, а към участниците в експедицията. Виктор трябваше да се грижи за всички, без да фаворизира никого. Но той предаде останалите, като се фиксира върху Клара. Според мен това е една от причините всичко да се развие толкова зле. Той искаше на всяка цена да я качи на върха.

– А е трябвало да я прати обратно.

– Определено, но явно не е могъл. Не само заради публичната стойност на Клара. Виктор беше ядосан заради всички глупости, изписани за нея в пресата. И скаше да покаже на света, че тя е способна да го направи.

– Има информация, че Гранкин не е бил в обичайната си форма по време на изкачването от лагер четири?

– Чувала съм за това. Може би се е изтощил, опитвайки да не оставя групата да се разпокъса.

– Какви бяха отношенията му с Нима Рита?

– Виктор изпитваше огромно уважение към него.

– А отношенията на Клара и Нима?

– Ами... специални.

– С какво по-точно?

– Не бяха на една вълна.

– Зле ли се е държала с него?

– Той беше много суеверен.

– Закачала ли го е заради това?

– Да, може би, но не мисля, че това му се отразяваше. Нима си вършеше работата както обикновено. Това, което влоши отношенията им, беше нещо съвсем различно.

– Какво?

– Той имаше жена.