Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Докато седеше върху него с ютията в ръка, пред очите ѝ проблеснаха образите на Залаченко, адвокат Бюрман, психиатъра Телебориан, и всякакви други изроди. И сякаш нещо в нея преля. Искаше да си отмъсти за целия си живот и единствено с върховни усилия на волята успя да не изгуби контрол над себе си. По дяволите. Трябваше да се стегне.

Иначе щеше да продължи да се колебае, когато трябва да действа, и да откача, когато трябва да бъде спокойна.

Нещо от прозренията, които я осениха на Треской булевард, се беше заровило в ума ѝ и я изкарваше извън равновесие. Не беше просто това, че бе лежала като парализирана нощем, когато Зала идваше за Камила. С таваше дума и за майка ѝ. Дали бе знаела? Дали и тя си беше затваряла очите за истината? Тази мисъл все повече глождеше Лисбет и я караше да се страхува от себе си – от нерешителността си. Страхуваше се, че ще бъде слаб боец в най-важната битка в живота си. Битка, която се задаваше неумолимо.

След като Чумата ѝ помогна да хакне охранителните камери около апартамента на „Страндвеген“, Лисбет научи, че Камила поддържа връзка с мотоклуб „Свавелшьо“. Сестра ѝ я издирваше с всички възможни средства и едва ли би се поколебала в решителния миг. Така че да, Лисбет трябваше да се стегне, мамка му. Трябваше отново да прояви сила и целеустременост. Но като начало трябваше да измисли къде да отиде.

Вече нямаше жилище в Стокхолм. Докато обмисляше различни варианти, реши все пак да прочете набързо имейла на Микаел. С таваше дума за Форшел и шерпа. Информацията беше интересна, но Лисбет нямаше сили да се задълбава. Просто му написа, неочаквано за самата себе си:

В града съм. Да се видим, веднага. На хотел.

Не беше просто мръсно предложение, мислеше си, нито дори реакция срещу самотата и безнадеждността. Беше също и... предпазна мярка, защото съвсем не бе невъзможно Камила и бандитите ѝ, при липса на следи, които водят към Лисбет, вместо това да се насочат към близките ѝ, така че най-добре беше да заключи Кале Блумквист в някоя хотелска стая.

От друга страна, той можеше сам да си се заключва и след като не ѝ отговори десет, петнайсет, двайсет минути, Лисбет изсумтя и затвори очи. Имаше чувството, че може да спи цяла вечност, и вероятно наистина бе задрямала, защото когато Микаел ѝ писа, тя подскочи, все едно я нападат.

С естра му, Аника, му даде дрехи и обувки и го закара до дома му на Белмансгатан. Беше готов да припадне в леглото си, но вместо това седна пред компютъра и потърси информация за бизнесмена Стан Енгелман. Днес Енгелман беше на седемдесет и четири, оженен повторно и обект на разследване за корупция и незаконни заплахи във връзка с продажбата на три хотела в Лас Вегас. Нищо не беше сигурно и той самият отричаше всичко, разбира се, но въпреки това бизнес империята му, изглежда, се клатеше. Говореше се, че е потърсил помощ от свои познати в Русия и С аудитска Арабия.

Стан Енгелман не се беше изказал нито веднъж относно Нима Рита. За сметка на това беше отправил яростни атаки срещу починалия Виктор Гранкин, който беше назначил Нима за сирдар. Освен това беше повдигнал дело срещу фирмата на Гранкин „Еверест Андвенчърс Турс“. Беше се стигнало до споразумение в московски съд, в резултат на което фирмата веднага изпаднала в несъстоятелност. Без съмнение Енгелман беше насочил гнева си към експедицията, в която бе участвал и Нима Рита. Това обаче не обясняваше защо шерпът изведнъж се беше озовал в Стокхолм, от всички възможни места, и засега Микаел остави Енгелман. Беше твърде изморен, за да се рови във всичките му имотни сделки, идиотски прояви и истории с жени. В место това провери Сванте Линдберг, който би трябвало най-добре да знае какво се е случило с Форшел на Еверест. Сванте Линдберг беше генерал-лейтенант и бивш егер от шведските амфибийни войски. С Форшел бяха приятели от младини и вероятно и Сванте също беше офицер от разузнаването. О свен това беше и опитен планинар. Преди Еверест беше изкачил три други осемхилядника – Броуд Пик, Гашербрум и Анапурна. Вероятно заради това Виктор Гранкин го беше оставил да тръгне с Йоханес към върха преди другите, след като сутринта на тринайсети май темпото на групата значително спаднало. Микаел смяташе да разбере какво всъщност се е случило в планината, само че по-късно, вероятно утре сутринта. Засега установи единствено, че Сванте Линдберг също е бил мишена на кампанията на омраза срещу Форшел.

Тука-там се твърдеше, че в действителност той държи властта в министерството на отбраната. Рядко обаче даваше интервюта и единствената информация за личния му живот, която Микаел успя да открие, беше обширен портрет в списание „Рънър’с Уърлд“ отпреди три години. Зачете се в материала, но по някое време явно бе задрямал. В последствие си спомняше единствено следния цитат: „Ако си напълно изтощен, значи ти остават седемдесет процента“.