Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Трогнат съм – каза той. – Благодаря.

– Можем ли да направим нещо за теб? – попита тя.

Разкажете ми всичко, което знаете за Нима Рита, помисли си той. Кажете истината.

– Погрижете се Йоханес да оздравее и да си намери по-спокойна работа.

– Последните месеци са кошмарни.

– Мога да си представя.

– Знаеш ли...

Тя изглеждаше объркана и търкаше нервно лявата си ръка с длан.

– Да?

– Преди малко четох за Йоханес в интернет. Изведнъж хората отново са почнали да се държат добре, не всички, разбира се, но много от тях. Направо е нереално. Сякаш още по-ясно осъзнах в какво се беше превърнал животът ни.

Той се наведе напред и я хвана за ръка.

– Аз бях тази, която се обади на „Дагенс Нюхетер“ и им каза, че е било опит за самоубийство, макар че не знам какво всъщност става.

Ужасно ли постъпих? – попита тя.

– Предполагам, че си имала причини.

– Исках да разберат колко далеч са отишли нещата.

– Звучи разумно.

– От Муст ми казаха нещо много странно – продължи тя и го погледна отчаяно.

– Какво са ти казали? – попита той възможно най-спокойно.

– Че си установил, че Нима Рита е намерен мъртъв в Стокхолм.

– Да, това си е странно. Познавахте ли го?

– Не знам дали бих посмяла да говоря за това. Постоянно ми повтарят да си мълча.

– И на мен – каза той и добави. – Но трябва ли да бъдем толкова послушни?

Тя се усмихна тъжно.

– Може би не.

– Е, познавахте ли го?

– Общувахме известно време в базовия лагер. Много го харесвахме и мисля, че и той ни харесваше. Все повтаряше за Йоханес: „Sahib, sahib. Very good person.“ [28] Сахиб, сахиб. М ного добър човек. (Англ.) – Б. пр. И съпругата му беше чудесна.

– Луна.

– Луна – повтори тя. – Глезеше всички ни и нямаше спирка.

В последствие им помогнахме да си построят къща в Пангбоче.

– Това е хубаво.

– Не съм сигурна. В сички се чувствахме виновни за случилото се с него.

– Имаш ли някаква представа как е могъл да изчезне от К атманду, да бъде обявен за мъртъв и после да се появи в Стокхолм три години по-късно и пак да умре?

Тя го погледна отчаяно.

– Коремът ми се свива, като си го помисля.

– Разбирам.

– Да беше видял хлапетата в Кумбу.

– Какво за тях?

– Боготворяха го. Нима спасяваше животи, а самият той плати ужасяваща цена.

– Кариерата му е приключила.

– Беше очернен.

– Но не според всички, нали?

– Според мнозина.

– Кои?

– Всички в обкръжението на Клара Енгелман.

– Например мъжът ѝ?

– Да, разбира се, той също.

Микаел чу промяната в гласа ѝ.

– Интересен отговор.

– Може би. Разбери, че... историята е по-сложна от това, което е публично известно. Бяха впрегнати цял куп адвокати. По-миналата година едно американско издателство беше принудено да изтегли книга за случилото се.

– Адвокатите на Енгелман, нали?

– Да. Той е имотен магнат. Предприемач на хартия, но в същината си гангстер, мафиот, или поне това е моето мнение. И знам, че към края не беше особено доволен от съпругата си.

– Защо?

– Защото Клара се влюби във водача ни, Виктор Гранкин, и искаше да напусне С тан. Каза, че мисли да се разведе и да разкрие пред медиите каква нарцистична свиня е той и как се е отнасял с нея. Енгелман обаче много умело успя да потули всичко, макар че в жълтите сайтове може да се прочете това-онова.

– Ясно. Нима Рита знаеше ли?

– Пазеха го в тайна, но сигурно е знаел. Все пак той се грижеше за нея.

– А мълчал ли си е?

– Така мисля. Поне докато беше в по-добро психическо състояние. Но казаха, че след смъртта на съпругата му съзнанието му се замъглило, така че изобщо няма да ме учуди, ако е обикалял по улиците и е бълнувал за станалото и за какво ли още не.

Ребека Форшел беше свила дългото си тяло на стола. Микаел я погледна в очите и каза неохотно:

– Към края бълнуваше и за мъжа ти.

Обзе я гняв, но Ребека се постара да не го покаже. Знаеше, че е несправедливо, разбира се. Микаел Блумквист си вършеше работата. Но думите му ѝ напомниха за най-притеснителното ѝ подозрение, че Йоханес крие нещо от нея, свързано с Еверест и Нима Рита. Честно казано, не вярваше, че го е пречупила кампанията срещу него.

Йоханес беше боец, свръхоптимистичен глупак, който винаги се втурваше напред, въпреки неблагоприятните изгледи за успех. Беше го виждала съкрушен само два пъти, сега на Сандьон и след изкачването на Еверест. Ето защо и сама бе стигнала до заключението, че сегашното състояние на Йоханес е свързано с експедицията. Вбеси я именно това, не Микаел. Просто искаше да застреля вестоносеца.