Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Здесь есть возможность читать онлайн «Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тя, която трябваше да умре: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тя, която трябваше да умре»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бездомен мъж е открит мъртъв в парк в Стокхолм. Смъртта му изглежда като поредния нещастен случай, но според съдебната лекарка Фредрика Нюман нещо не се връзва – и тя решава да се обади на Микаел Блумквист. Микаел моли Лисбет Саландер за помощ. Само че Лисбет е заминала за Москва, за да си разчисти сметките със сестра си Камила веднъж завинаги. Решила е, че повече няма да бъде преследвана. Тя ще бъде тази, която преследва.
„Тя, която трябваше да умре“ – големият финал на трилогията на Давид Лагеркранс и на поредицата „Милениум“ – преплита политически скандали и властови игри на високо ниво с ДНК изследвания, хималайски експедиции, руски фабрики за тролове и организирана омраза в интернет.  cite „Ню Йорк Таймс“ cite „Шпигел“ empty-line
6
empty-line
9

Тя, която трябваше да умре — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тя, която трябваше да умре», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Постепенно обаче работата го погълна и той вложи всички сили, за да проследи първоначалните източници на всички слухове и да установи как са се разпространили и изкривили. Постепенно отново се приближи до темата за Еверест, но изведнъж се сепна. Някой звънеше. Този път не беше Ерика, а Боб Карсън от Денвър.

Звучеше развълнувано.

Чарли Нилсон седеше на пейка пред клиниката за рехабилитация „Прима Мария“, или Сушилнята, както се изрази той, и се мръщеше. Не обичаше да говори с полицията, а още по-малко приятелите му да виждат, че го прави. Но жената, която се казваше Мудиг или Старк [26] На шведски modig означава смел, а stark силен. – Б. пр. , го плашеше и той не искаше неприятности.

– Хайде стига – каза Чарли. – Никога не бих продал фалшив алкохол.

– Не би, така ли? Значи пробваш всичко, което продаваш?

– Много смешно.

– Смешно? – каза Мудиг или Старк. – Изобщо не ми е до смях, да знаеш.

– С тига – пробва пак той. – Всеки може да му е дал отровена бутилка. Знаеш ли как наричат това място?

– Не, Чарли, не знам.

– Бермудският триъгълник. Хората обикалят между Сушилнята, Сюстемет и кръчмата ей там и просто изчезват.

– Какво искаш да кажеш?

– Че тук се случват всякакви гадости. Появяват се разни съмнителни индивиди и шиткат скапана дрога или фалшиви хапчета. Но ние, които въртим сериозен бизнес и стоим тук в дъжд и пек, не можем да си позволим такова нещо. На следващия ден пак сме тук, така че трябва да доставяме качествена стока, иначе край.

– Грам не ти вярвам – каза Мудиг или С тарк. – Убедена съм, че изобщо не сте толкова добросъвестни. И трябва да ти кажа, че положението ти никак не е розово. Виждаш ли униформените господа ей там?

Чарли ги виждаше. Беше ги забелязал от самото начало и усещаше как са се вторачили в него.

– Ще те арестуваме още сега, ако не ми разкажеш каквото знаеш. Каза, че мъжът ти е бил клиент – продължи Мудиг или С тарк.

– Купувал е от мен. Но беше зловещ, така че гледах да стоя настрана от него.

– Кое му е било зловещото?

– Очите. И имаше отрязани пръсти и шибано петно на лицето, мърмореше и бълнуваше нещо за луната. Повтаряше „лӞна, лӞна“.

– Кога е било това?

– Един път се появи откъм Крюкмакаргатан, залиташе, биеше се в гърдите и повтаряше, че луната била сама и го викала. Тя и някой си Мам Сабиб, или каквото там беше. Изплаших се, онзи беше пълно шизо. Дадох му каквото искаше, въпреки че нямаше пари. Изобщо не се изненадах, че се оказа агресивен.

– Бил е агресивен?

По дяволите, помисли си Чарли Нилсон. Беше обещал да не казва нищо. Но вече го беше казал, така че нямаше мърдане.

– Не към мен.

– А към кого?

– Хейки Йервинен.

– И кой е това?

– Един клиент, всъщност един от малкото ми клиенти, които притежават малко класа. Хейки се натъкнал на онзи на площад „Нора Банториет“ посред нощ. Или поне трябва да е бил той. Хейки каза, че бил дребен китаец без пръсти и с дебело яке. Разправял, че бил ходил горе сред облаците или нещо си. Хейки не му повярвал и онзи такъв му зашил, че му звъннали ушите. Бил силен като мечка, каза Хейки.

– Къде можем да открием този Хейки Йервинен?

– Той обикаля нагоре-надолу, така че е трудно да се каже.

Полицайката, която се казваше Мудиг или С тарк, си записа нещо и го притисна още малко. След това си тръгна, а Чарли Нилсон въздъхна облекчено. Знаеше си, че има нещо гнило в онзи китаец. Побърза да звънне на Хейки, преди полицията да се е добрала до него.

Микаел веднага долови, че гласът на Боб Карсън звучи променено, все едно е недоспал или настинал.

– При теб е нормално време на деня, нали? – попита американецът.

– Напълно.

– Не и тук. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Нали помниш за роднината ми, който е бил на Еверест през две и осма година?

– Помня.

– И ти казах, че е мъртъв?

– Точно така.

– И наистина е бил. Или поне така се е смятало. Но май най-добре да започна отначало.

– Звучи разумно.

– Обадих се на чичо си в Кумбу. Той е нещо като местния информационен център. Прегледахме целия списък, който ми прати, и единственият близък, когото открихме, беше този, за когото ти казах. Мислех да се откажа, в крайна сметка беше мъртъв и нямаше как да се появи в Стокхолм и да умре отново. Но после научих, че тялото му така и не било намерено, затова проверих и се оказа, че възрастта съвпада, височината също.

– Как се казва?

– Нима Рита.

– Той е бил един от водачите, нали?

– Бил е сирдар, ръководител на групата шерпи, и е положил огромни усилия по време на онази експедиция.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тя, която трябваше да умре»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тя, която трябваше да умре» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тя, която трябваше да умре»

Обсуждение, отзывы о книге «Тя, която трябваше да умре» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x