Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Да.

– За нищо на света.

– Защо не?

– Защото си социално НЛО, Лисбет, не го ли знаеш? – сопна се Паулина, грабна чантата си и излезе навън, затръшвайки вратата след себе си.

Лисбет се зачуди дали да я последва. Но както обикновено остана като залепена пред компютъра и реши вместо това да продължи с опитите да хакне охранителните камери около етажа на „Страндвеген“, където все още се намираше Камила. Работата обаче не ѝ спореше. В главата ѝ нахлуваха други мисли, не само за гневния изблик на Паулина, ами за всичко възможно. В ключително и имейла от Микаел, макар че в момента това ѝ се струваше най-маловажното от всичко.

В него пишеше:

Не проумявам как успяваш. Аплодисменти и шапки долу. Може би трябва да спомена, че просякът е говорил за министъра на отбраната, Йоханес Форшел. „Me took him. I left Mamsabin“, или нещо такова. (Може би Матс Сабин, не е ясно.) Но Йоханес

Форшел е изкачил Еверест през май 2008 година, като едва не е загинал. Пращам списък с шерпите, които по това време са се намирали на южния склон на планината, може би ще откриеш нещо интересно. Говорих с Робърт Карсън, ще опита да ми помогне.

Пази се, и благодаря.

П.П. Съществува човек на име Матс Сабин – стар майор от бреговата артилерия и преподавател по военна история в Университета по отбрана. Водил е разпален спор с Форшел. Загинал в Абиску преди няколко години.

„Аха – измърмори тя, – аха.“ Нищо повече. Затвори пощата си и поднови усилията си с охранителните камери. Но очевидно пръстите ѝ водеха собствен живот. Половин час по-късно потърси информация за Форшел и Еверест и се зачете в безкрайните репортажи за жена на име Клара Енгелман.

Стори ѝ се, че тя приличаше малко на Камила. По-евтино копие на сестра ѝ, със същото излъчване, същото очевидно желание да бъде в центъра на вниманието. Лисбет наистина не възнамеряваше да се занимава с нея, имаше си друга работа. Въпреки това продължи да чете, не особено съсредоточено. Междувременно писа на Чумата за камерите и се обади на Паулина, която не вдигна. Постепенно обаче си изграждаше представа за изкачването на Йоханес Форшел.

Той и приятелят му Сванте Линдберг бяха стигнали до върха в един следобед на тринайсети май 2008 година. По това време небето било ясно и те се задържали горе, насладили се на гледката, направили снимки и се свързали с базовия лагер. На слизане обаче, при Стъпалото на Хилари на път към Южния връх, изпитали затруднения, а времето минавало.

Вече било три и половина, а те били стигнали едва до така наречения Балкон на осем хиляди и петстотин метра височина. Притеснили се, че кислородът няма да им стигне или че изобщо няма да се доберат до лагер 4. Видимостта също се влошавала и макар че Форшел нямал представа какво се случва около тях, все пак доловил, че е станало нещо сериозно. Гласовете по радиостанцията звучали отчаяно. В последвалите интервюта казваше, че към този момент вече били твърде изтощени, за да разберат нещо, и просто продължили да се тътрят надолу, като едва се държели на крака.

Скоро след това буря връхлетяла върха и настанал хаос. Било изключително студено, близо шейсет градуса под нулата. Замръзвали и едва виждали кое е горе и кое долу, така че може би беше нормално, че никой от тях не можеше да разкаже особено подробно как са стигнали до палатковия лагер на югоизточния гребен.

Ако имаше период, когато би могло да се е случило нещо неизвестно, това беше между седем и единайсет вечерта. И макар и да не бяха много, Лисбет видя известни разминавания в разказите им, преди всичко относно това колко сериозно е било състоянието на Форшел всъщност.

Впоследствие сякаш кризисната ситуация, в която бе изпаднал, беше посмекчена. Но и това като че ли не беше особено неочаквано, мислеше си тя, като се има предвид истинската драма, която се бе разиграла на друго място в планината, където Клара Енгелман и водачът ѝ Виктор Гранкин загинали същия следобед. Нищо чудно, че бяха изписани стотици статии по въпроса. От всички хора на планината в онзи ден, защо бе умряла точно знаменитата клиентка? Защо точно най-обсъжданата и осмивана жена се беше споминала?

Известно време се бе говорило, че причината може да се корени в завистта, класовата омраза и мизогинията, но след като първоначалната суматоха се беше уталожила, станало ясно, че не са спестени усилия за спасяването на Клара Енгелман и че още от момента, в който внезапно паднала в снега, тя била обречена. Помощник-водачът Робин Хамил дори казваше: