Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Що за скапан сайт?

Не вярваше, че ще открие нещо, а и дори не разбираше с какво всъщност се е захванала. Трябваше да зареже всичко и да се съсредоточи върху Камила. Но ето че търсенето приключи, и тя подсвирна. Имаше 212 резултата, разпределени в 156 фамилии. Това бе по-добре, отколкото си беше представяла. Лисбет затвори очи и си удари два шамара, след което прегледа всичко и продължи да търси други необичайни варианти в сегмента. Имаше едно име, което всеки път се появяваше в резултатите. С труваше ѝ се, че е грешка, но съвпадението беше налице. Робърт Карсън от Денвър, Колорадо. В ярно, имаше леко азиатски черти, но като цяло си беше пълнокръвен американец. Беше маратонец и слаломист, геолог в градския университет, на четиресет и две, баща на три деца, политически активен демократ и отявлен противник на лобистката организация НРА [25] От англ. NRA, National Rifle Association (Националната асоциация на стрелците). – Б. пр. , откакто най-големият му син присъствал на стрелба в училище в Сиатъл.

В свободното си време Робърт Карсън се занимаваше с генеалогия и преди две години си беше направил обширен анализ на Y хромозомата, при което се беше оказало, че в неговия EPAS1 има същата мутация като в този на просяка

„Имам суперген“, пишеше той в сайта rootsweb.ancestry.com, прикачвайки своя снимка, на която стоеше развълнуван до малка река в С калистите планини, облечен с гащеризон и шапка на хокейния отбор „Колорадо Аваланч“, и показваше бицепса си.

Разказваше, че дядо му, Дауа Дордже, живял в Южен Тибет, недалеч от Еверест, но избягал от страната през 1951 година по време на китайската окупация и заживял при роднини в долината Кумбу, близо до будисткия манастир „Тянгбоче“ в Непал. В интернет имаше снимка на дядото със сър Едмънд Хилари по време на откриването на болница в село Кунде. Дядото имаше шест деца, сред които Лобсанг Дордже, „луда глава, хубавец и, ако щете вярвайте, страшен фен на Ролинг Стоунс“, както го описваше Робърт.

Продължаваше така:

Никога не съм го срещал, но майка ми ми е разказвала, че той бил най-силният катерач в експедицията и определено най-красивият и харизматичният. (От друга страна, мама беше доста пристрастна по този въпрос, а това важи и за мен.)

Лобсанд Дордже беше участвал в английска експедиция, която трябвало да изкачи западния гребен на Еверест през септември 1976 година. Но в групата имало и една американка, Кристин Карсън. Тя била орнитолог и по време на окупацията изучавала птичия живот – „разнообразието от врабчоподобни“ – по хималайските склонове. Тогава Кристин Карсън била на четиресет, неомъжена и бездетна, професор в Мичиганския университет. В базовия лагер почувствала тежко гадене и главоболие и решила да се върне в Намче Базар и да потърси лекарска помощ. На девети септември разбрала, че шестима от членовете на експедицията, включително Лобсанг Дордже, загинали недалеч от върха.

Прибрала се у дома, бременна от Лобсанг. Историята очевидно беше чувствителна, тъй като Лобсанг бил двайсет и една години по-млад, само на деветнайсет, и сгоден за момиче от долината Кумбу. Но К ристин задържала детето и родила Робърт през април 1977 година в Ан Арбър, Мичиган. Макар че нищо не можеше да се твърди със сигурност – при генетичната селекция винаги имаше известна доза случайност, – Робърт и просякът вероятно бяха трети или четвърти братовчеди. Би трябвало да имат общ прародител от деветнайсети век. Връзката не беше чак толкова близка, но Лисбет предполагаше, че Микаел ще може да запълни празнините, още повече, че Робърт Карсън се интересуваше от въпроса и като цяло изглеждаше приказлив и деен. Лисбет откри снимки от миналата година, когато се беше срещнал с рода на баща си в долината Кумбу.

Написа на Микаел следното:

Твоят човек е шерп. Вероятно е бил носач или водач във високопланински експедиции в Непал, предполагаемо до Лхотце, Еверест или Кангчендзьонга. Има роднина в Денвър. Прикачвам информацията. Няма ли да погледнеш статията си за фабриките за тролове?

Задраска последното изречение. Негова беше отговорността как си върши проклетата работа. Изпрати съобщението и излезе да търси Паулина.

Ян Бублански се разхождаше по „Нор Меларстранд“ със Соня Мудиг. Едно от нововъведенията му беше да свиква срещи на крак. „Така мислим по-добре“, обясни той, но вероятно се беше загрижил най-вече за наднорменото си тегло и искаше да влезе във форма.

Напоследък се задъхваше от едното нищо и не му беше лесно да върви в такт със Соня. Говориха за какво ли не и ето че стигнаха и до случая, за който бе звънял Микаел. Соня разказа за посещението си в магазина за техника на Хорнсгатан, а Бублански въздъхна. Защо всички бяха толкова обсебени от Форшел? Като че ли вярваха, че той стои зад всички злини на света. Бублански се надяваше, че това няма нищо общо с еврейската му съпруга.