Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Знам, знам, спасил е Мадс Ларсен и Шарлот някоя си.

– Точно, погрижил се е катастрофата да не се разрасне. Но платил висока цена. Бъхтил се като роб на галера, но получил тежки измръзвания по лицето и гърдите. Трябвало да ампутират повечето от пръстите му.

– Значи наистина мислиш, че е той?

– Няма как да не е. Имал татуировка на китката – будистко колело на живота.

– Божичко – каза Микаел.

– Именно, всичко се връзва. Нима Рита ми е трети братовчед, както се казва, така че е напълно възможно да делим специалните варианти в Y хромозомата, които е открила колегата ти.

– Сещаш ли се за разумно обяснение как се е озовал в Швеция?

– Не. Но развръзката е интересна.

– Разказвай. Още не съм успял да се задълбая в историята.

– Първоначално помощник-водачите, Робърт Хамил и Мартин Н орис, обрали лаврите за спасителната акция, или поне доколкото може да се говори за лаври след смъртта на Клара Енгелман и Гранкин – продължи Боб К арсън. – Но когато бил публикуван първият обстоен репортаж, станало ясно, че Нима Рита и шерпите му са изиграли решаващата роля в драмата. Но не знам дали това е зарадвало Нима особено.

– Защо?

– Защото по това време животът му вече е бил ад. Имал измръзвания от четвърта степен и болката била непоносима. Лекарите изчакали с ампутацията до последно. Знаели, че си изкарва прехраната с катерене. В ярно, че изкарвал много като за човек от долината Кумбу, но все пак сумите били малки по европейските стандарти и парите изтичали между пръстите му. Пиел много и нямал спестявания. Но най-лошото било, че собствените му демони измъчвали съвестта му.

– В какъв смисъл?

– Оказало се, че има тайна. Стан Енгелман му платил да се грижи за Клара, с което той се провалил, а впоследствие дори бил обвинен, че е действал против нея. Не мисля, че е вярно. Нима Рита бил много лоялен човек. Но като много шерпи, бил изключително суеверен и възприемал Еверест като живо същество, което наказва катерачите за греховете им, а Клара Енгелман... нали си чел за нея?

– Чел съм репортажите.

– Тя дразнела много от шерпите. Още в базовия лагер се говорело, че може да им докара беди в планината. С игурно Нима също не е бил доволен от присъствието ѝ. Във всеки случай след експедицията направо агонизирал. Казват, че имал халюцинации и може би донякъде причината била неврологична. Имал мозъчни увреждания след всичкото време, прекарано на повече от осем хиляди метра височина. Започнал да се държи все по-хапливо и странно. Изгубил много от приятелите си, никой не можел да го търпи. Никой, освен съпругата му Луна.

– Луна Рита, предполагам. Тя къде живее?

– Там е работата. Луна издържала Нима след операциите му. Печала хляб и отглеждала картофи, а понякога ходела до Тибет и купувала сол, която продавала в Непал. Но в крайна сметка не било достатъчно, затова започнала да се катери. Била силна и много по-млада от Нима, напредвала бързо и скоро се превърнала от домакиня в професионален водач. През 2013 година участвала в холандска експедиция до Чо Ою, шестия най-висок връх в света. За нещастие, пропаднала в дълбока цепнатина. Обстановката била тежка. Паднала лавина, духал силен вятър и алпинистите били принудени да слязат. Оставили Луна да умре в цепнатината. Нима полудял от мъка и ги обвинил в расизъм. Разкрещял се, че ако ставало дума за сахиб , веднага щели да му се притекат на помощ.

– Но ставало дума за бедна жена от местното население.

– Нямам представа дали това е изиграло роля. Съмнявам се. Като цяло имам високо мнение за алпинистите. Но Нима нямал мира. Опитал да организира експедиция, за да прибере тялото на Луна и да я погребе достойно. Не могъл да привлече нито един човек и накрая тръгнал сам, вече твърде стар, а и не особено трезвен.

– Ужас.

– Ако питаш роднините ми в Кумбу, това изкачване е по-велико постижение от всички пъти, когато е покорявал Еверест. С тигнал до мястото и видял тялото на Луна в цепнатината, съхранено завинаги от студа. Решил да слезе долу и да легне до нея, за да могат отново да бъдат заедно. Но тогава...

– Да?

– Богинята на планината му прошепнала, че вместо това трябва да тръгне по света и да разкаже за станалото.

– Това звучи...

– ...откачено, о да – продължи Боб К арсън. – Той наистина тръгнал на път, стигнал до Катманду и разказал, но никой не можел да го разбере. Вече говорел съвсем несвързано и понякога го виждали да плаче под знамената при Боднат ступа. Друг път окачал афиши в търговския квартал в Тамел, написани на лош английски и с още по-лош почерк. Продължил да говори и за Клара Енгелман.