Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Тази хаплогрупа се срещаше само сред хората, които живееха високо по хималайските склонове в Непал и Тибет и често работеха като носачи или гидове.

Мъжът беше шерп.

Шерпа е етническа група в непалските Хималаи.

Много шерпи работят като гидове или носачи по време на високопланински експедиции.

Повечето от тях изповядват нингма, стара школа в будизма, и вярват, че в планините живеят богове и духове. Боговете трябва да се уважават и почитат съгласно религиозни ритуали.

Лхава е шаман, за когото се смята, че може да помогне на болен или пострадал шерп.

25 АВГУСТ

Навън духаше вятър, а Микаел седеше пред компютъра във вилата си в Сандхамн и сърфираше безцелно, но търсенията му все го отвеждаха към Форшел. Лятно време се случваше да го засече в хранителния магазин или на пристанището, но освен това веднъж го беше интервюирал. Това се случи точно когато Форшел стана министър на отбраната през октомври 2017 година. С помняше си как чакаше в голяма стая с карти по стените, а Йоханес Форшел подаде глава иззад вратата подобно на щастливо момче, което току-що е пристигнало на празненство.

– Микаел – каза той. – Божичко, колко се радвам.

Не беше обичайно политиците да го поздравяват по такъв начин и може би трябваше да приеме това за опит за подмазване. Форшел обаче излъчваше искрен ентусиазъм. Микаел си спомни колко стимулиращо му бе подействал разговорът. Форшел имаше бърза мисъл, беше ерудиран и отговаряше подробно, сякаш въпросите наистина го интересуваха, а не се беше отдал на партийна политика. Въпреки това Микаел си спомняше най-ясно виенските кифли. Пред тях имаше поднос, отрупан с виенски кифли, а Форшел не изглеждаше като човек, който яде сладко с кафето.

Беше висок и трениран, перфектен екземпляр от физическа гледна точка, който би могъл да работи и като модел. Всяка сутрин бягаше пет километра и правеше двеста лицеви опори, по негови думи, и като цяло не показваше каквито и да е признаци на мързел. Може би виенските кифли бяха опит да покаже малко човешка слабост, да изглежда по-обикновено, както когато каза в интервю за „Афтонбладет“, че винаги е обичал Мелодифестивален [24] Ежегодно музикално състезание, чрез което се определят представителите на Швеция в Евровизия. – Б. пр. , но след това не можа да отговори на нито един въпрос във връзка със състезанието.

Оказа се, че с Микаел са на една възраст, макар че Форшел изглеждаше по-млад и сигурно лекарите го хвалеха доста повече по време на контролни прегледи. Пращеше от енергия и оптимизъм. „В момента светът изглежда доста мрачен, но прогресира и войните намаляват, не го забравяй“, каза той на Микаел и му даде една книга на Стивън Пинкър, която още лежеше някъде непрочетена.

Йоханес Форшел беше роден в Йостерсунд. Семейството му държеше къща за гости и малко ваканционно селище в Оре. Още от малък Йоханес блестял в училище и показвал обещаващи заложби в ски бягането. Учил в ски гимназията в Солефтео, а след военната комисия бил приет във военното училище за устни преводи. Там научил руски и станал офицер от разузнаването. По разбираеми причини, за годините му, прекарани в Муст, военната разузнавателна служба, не се знаеше много. Възможно беше да е работил по проучването на дейността на ГРУ в Швеция. За това се намекваше в изтекла информация, публикувана в „Гардиън“ през есента на 2008 година, когато Форшел бе изгонен от Русия, където работеше в шведското посолство.

През февруари следващата година починал баща му. Форшел се уволнил, поел семейната фирма и за нула време развил бизнеса. П остроил хотели в Оре, Селен, Вемдален и Йервсьо, и дори в Йейлу и Лилехамер в Норвегия. През 2015 година продал компанията за двеста милиона крони на немски туристически концерн, но си оставил някои дребни ангажименти в Оре и Абиску.

Същата година станал член на социалдемократите и без да има реален политически опит, бил избран за общински съветник в Йостерсунд. Бързо добил популярност заради дееспособността си и безусловната си любов към местния футболен отбор. После изведнъж стана министър на отбраната, което дълго време се считаше за успешен пиар ход от страна на правителството.

Форшел беше представен като герой и авантюрист най-вече заради двете големи постижения извън кариерата му, преплуването на Ламанша през лятото на 2002 година и покоряването на Еверест шест години по-късно през май 2008 година. Много скоро обаче настроенията се обърнаха, най-вероятно поради категоричното му изказване, че Русия тайно е подкрепила ксенофобската партия Шведски демократи на изборите.