Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

25 АВГУСТ

Фредрика Нюман се въртеше неспокойно в леглото. Накрая погледна будилника на нощното шкафче, като се надяваше, че е поне пет и половина. Оказа се четири и двайсет и тя изруга на глас. Беше спала не повече от пет часа. Не направи опит да заспи повторно. Познаваше се и знаеше, че няма да се получи, затова стана, отиде в кухнята и сложи кана зелен чай. С утрешните вестници още не бяха пристигнали. Седна на масата с телефона си, слушайки птиците. Липсваше ѝ градът. Липсваше ѝ мъж, или изобщо човек, който да не е тийнейджър. „Днес пак не можах да спя и ме болят главата и гърбът“, би искала да каже на този човек и го каза, само че на себе си, така че се наложи и сама да си отговори: „Бедната Фредрика“.

След снощния поривист вятър езерото беше спокойно, а в далечината се мяркаха двата лебеда, които живееха там. Носеха се по водата, плътно един до друг. Понякога им завиждаше, не защото ѝ се струваше много приятно да си лебед, а защото бяха два. Можеха да имат проблеми със съня заедно и да се оплакват един на друг на пилешки.

Фредрика провери пощата си. Имаше писмо с подател Wasp . В него пишеше следното:

Получих STR маркерите и доклада от аутопсията от Блумквист. Имам идея за произхода на мъжа. Интересен въглерод-13. Но ми трябва цялостна секвенция. Предполагам, че в УГЦ ще стане най-бързо. Помоли ги да побързат. Нямам време.

Ама че отношение, измърмори тя, а нямаше и подпис. Секвенирай си сама, помисли си тя. Не понасяше учените, които се държат, все едно имат синдром на Аспергер. Мъжът ѝ беше такъв, направо безнадежден. Фредрика прочете писмото още веднъж и се поуспокои. Текстът беше груб и осъдителен, но потвърждаваше собствените ѝ размишления. Още преди седмица беше пратила кръвна проба на Упсалския геномен център, УГЦ, като ги помоли именно за пълно секвениране.

Пришпори ги и каза на биоинформатиците да маркират всички необичайни мутации и варианти. Очакваше отговор всеки момент, така че реши да пише на тях вместо на проклетата професорка. Вече беше набрала и самата тя използва подобен тон:

Секвенцията ми трябва сега.

Надяваше се, че ранният час също ще ги впечатли. Още нямаше пет сутринта и дори лебедите навън изглеждаха оклюмали и не чак толкова доволни от факта, че са двойка.

Магазинът за електроника на Курт Видмарк се намираше на Хорнсгатан и още не беше отворил. К риминален инспектор Соня Мудиг обаче видя възрастен, прегърбен господин от другата страна на витрината и все пак почука. Мъжът се дотътри до вратата и се насили да се усмихне.

– Подранила си. Но заповядай – каза той.

Соня се представи и обясни защо е дошла. Мъжът я погледна раздразнено, скова се и започна да се вайка. Беше блед, с леко разкривено лице. Плешивото му теме бе прикрито с остатъка от перчема му, а в чертите около устните му имаше нещо кисело.

– Бизнесът и без това е достатъчно замрял – каза той. – Супермаркетите и онлайн магазините ни превземат.

Соня се усмихна и опита да покаже разбиране. От известно време обикаляше наслуки около площада и разпитваше хората. От едно момче от фризьорския салон в съседство разбра, че просякът, за който ѝ каза Бублански, често седял пред магазина и се взирал в телевизионните екрани вътре.

– Кога го видя за пръв път? – попита тя.

– Домъкна се преди няколко седмици, застана пред един от телевизорите и се зазяпа – каза Курт Видмарк.

– Какво даваха?

– Новините и интервю с Йоханес Форшел. Разпитваха го за борсовия срив и тоталната отбрана [21] В Швеция тоталната отбрана е стратегия, която обхваща дейностите и съвместните операции на военните и гражданската отбрана в случай на война. – Б. пр. .

– Защо просякът се е интересувал от това?

– Нямам представа.

– Никаква?

– Не, откъде бих могъл да знам, по дяволите? Грижата ми беше да го разкарам оттук. Не съм се държал недружелюбно, хората имат право да изглеждат както си искат. Но отбелязах, че плаши клиентите ми.

– С какво точно?

– Говореше си сам, миришеше лошо и, изглежда, не беше с всичкия си.

– Чу ли какво казва?

– О, да, попита ме съвсем ясно на английски дали Форшел бил станал известен човек. Изненадах се и отвърнах, да, за бога, та той е министър на отбраната и богаташ.

– Значи е познавал Форшел отпреди да стане известен?

– Не знам. Но си спомням, че каза: „Problem, now he has problem?“. Каза го, все едно искаше да получи положителен отговор.

– А ти какво му каза?

– Че да, абсолютно, има големи проблеми. Правил е шашми с акциите си и е организирал преврати.